Катрин Сътклиф - Вярност

— Копелета — произнесе на глас той и сякаш в отговор откъм загасващия огън се дочу някакво леко пукане; вероятно бе прегоряла и се бе счупила някоя съчка или сред жаравата бе изсъскала мъзга, потекла от дърветата.

Вратата на стаята се отвори. През нея на пода падна сноп светлина и върху нея се очерта женска фигура, по-скоро тъмен силует, който поспря за момент, очевидно изумен от гледката на кацналия на единия край на леглото мъж, абсолютно гол, ако се изключи чаршафът около хълбоците му, потен и задъхан от усилията.

— Мария? — повика Солтърдън, вкопчен в леглото.

Усети, че пулсът му се ускорява, че му олеква задето тя все пак не бе събрала жалкия си багажец и не го бе понесла надалеч от Торн Роуз, по-далеч от него и от идиотските му и безплодни задявки.

— Е, к’во — най-неочаквано достигна до ушите му странно прелъстителното приветствие на Моли. — К’во виждам тук? Дай на един мъж малко повечко грижи и той внезапно съ й поправил смайващо бързо. — Слугинята затвори вратата зад гърба си и, като поклащаше бедра, тръгна към него с поднос сладки в ръцете. Щом се озова на светлото петно край леглото му, тя се усмихна и намигна. — Помислих си, чи може да съ почувствате малко самотен. Рекох си, чи може да ви дойде добре една тортичка-две… или три 2 2 Игра на думи — освен „плодова пита“, tart означава и „лека жена“ — Б.пр. .

Изкиска се и остави таблата на нощната масичка.

— Къде е мис Аштън? — попита младият мъж.

— Мис Аштън, тъй ли? Струва ми съ много официално, след кат’ само преди минутка я нарекохте „Мария“.

— Къде е тя? — попита той.

— Има ли значение? Няма нещо, коет’ тя да може да стори за вас, а аз да не мога.

Погледна към гърдите й, които, за разлика от тези на Мария, бяха изключително налети. Беше без долна риза. Зърната приличаха на тъмни монети под полупрозрачната материя на блузата й. Какво, по дяволите, мислеше да прави тази жена?

Тя отчупи парче плодова пита, провря пръст в топлия вишнев пълнеж и изгреба мекия, с цвят на кръв плод. От едната страна на показалеца й потече сироп.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита най-после Солтърдън, вперил поглед в пръста й. — Това беше толкова вкусен сладкиш.

Моли приближи вишневото сладко до устните му и лепкавият сироп потече на тънка струйка по голите му бедра. Устните й се разтвориха в полуусмивка. Клепачите й натежаха.

Младият мъж сведе бавно поглед към онова, което му предлагаше.

Мили Боже. Та тя го прелъстяваше… или се опитваше да го направи. Червенина от смущение изби по лицето му, по врата, по раменете. Въпреки това отвори уста и й позволи да напъха в нея вишните и заедно с тях — върховете на пръстите си. Сиропът беше топъл, лепкав и сладък, плодът — твърд и налят. Заби внимателно зъби в него. Очите му се затвориха, а съзнанието му отлетя назад, в миналото, към други жени, любовници, които бе любил с устни и език, бе се наслаждавал на вкуса и уханието им, бе завирал езика си в тях, докато нектарът на тяхното желание го подлудеше и го накараше да проникне в тях толкова страстно и неудържимо, че да ги накара да викат от удоволствие и благодарност.

Красиви жени. Най-желаните жени в Англия и на континента. Жени, които в леглото не носеха нищо друго, освен бижута — дълги нанизи от перли, диаманти и сапфири, които се увиваха около прелестните им гърди и проблясваха на светлината на свещите, когато се плъзгаха по кожата им с цвят на слонова кост.

О, тази кожа с цвят на слонова кост — нежна, гладка, ухаеща на цветя… на виолетки… като Мария…

И ето, че бе стигнал дотук, една прислужница с леко поведение, със суха жълта коса, чиито изгнили и липсващи зъби бяха прикрити от полумрака в стаята, чието мършаво тяло и увиснали гърди миришеха на кисела пот.

Моли измъкна блузата си през главата и я захвърли на пода. Ухили се, поля едното си зърно с вишнев сироп, повдигна увисналата си гърда с длан и я приближи към устата му.

— Опитай — промърмори тя и разтвори крака, за да притисне чувствителната издатина помежду им в коляното му. — Само едно близване, ваше височество. Може да ви съ отрази много добре. Човек никога не знай, докат’ не опита, нали?

И прокара лепкавото зърно по долната му устна.

Младият мъж обърна глава.

Слугинята вплете пръсти в косите му и върна насила главата му в изходно положение.

— Забравяш се — изръмжа херцогът; сграбчи я за китките, с което я накара да стисне зъби и да изсъска.

— К’во има, ваше височество? Страх въ й, чи няма да го вдигнете, а? Е, точно затуй съм дошла, сър. Да видя, дали не можем да помогнем с нещо.