Катрин Сътклиф - Вярност

Струваше й се, че бяха яздили цял час, когато Солтърдън каза тихо нещо на коня и той започна да намалява темпо, докато накрая спряха под сплетените клони на дърветата. Без да я пуска, Солтърдън мълча в продължение на доста дълго време, само топлият му дъх галеше бузата й. След това обхвана брадичката й в голямата си длан и повдигна лицето й.

— Някога мислех, че ще умра без престижа и богатствата, които ми се падаха по рождение, че няма да мога да съществувам без тях. Но през изминалата година… вече бях мъртъв и никой не даваше и пет пари за мен, освен теб. Мария… как бих могъл да те оставя да си вървиш? — Целуна я леко по ухото; горещият му дъх я накара да потръпне. — Ти си моят здрав разсъдък, Мария. Моята сила. Моето… желание. — Гласът му премина в тихо ръмжене, в лъвско мъркане, устните му опариха чувствителната кожа под ухото й. — О, да — прошепна той. — Желая те.

Безпомощна, о, Боже, колко безпомощна се чувстваше. Безсилна и свенлива. До болка й се искаше да обърне лице към него, да разтвори устни, да усети отново езика му… и ръцете му върху тялото си. Но той принадлежеше на друга, на една нежна млада жена с влажни като на кошута очи, която чакаше, бе чакала през цялата минала година, да му стане съпруга. Момиче с равно на неговото обществено положение, избрана от своето и неговото семейство да бъде следващата херцогиня Солтърдън, да го дари с деца, със син, който да продължи рода.

Въпреки това, когато младият мъж се плъзна от гърба на коня и след това я свали без усилие от седлото, тя се чувстваше абсолютно безпомощна и безсилна. Усещаше единствено вълнението в сърцето и в слабините си; съзнаваше, че ако я целунеше и докоснеше отново, нямаше да може да му откаже нищо, както бе станало и през онази съдбоносна нощ в каретата.

Херцогът я притисна силно към гърдите си, като я прегръщаше отчаяно, вплел пръстите на едната си ръка в сребристите й коси.

— Разбираш ли какво ти казвам? — попита дрезгаво, почти безнадеждно той. — Желая те, Мария. Желая те толкова силно, че ще се пръсна всеки момент.

Хвана дланта й, плъзна я надолу по тялото си, към долната част на корема. Докосна издутия плат на бричовете му, приел изненадващата дължина и форма на онова, което се намираше отдолу; то помръдна под пръстите й като отделно живо същество. Сега вече младата жена осъзна изумена за какво ставаше дума.

Неспособна да каже каквото и било, да стори каквото и да било, тя се чувстваше вдървена както от нетърпение, така и от нерешителност. Той миришеше на мъгла и вятър, на кожа и коне, на сладко бренди и пот.

„Не ме докосвай!“ — искаше й се да го помоли. Тя несъмнено щеше да се разпадне на части, от решителността й нямаше да остане и следа, гордостта й щеше да се разнесе като подобната на пара мъгла наоколо.

— Желая те — промълви той, а ръцете му обхождаха тялото й, сваляха тънкото й наметало — мантията на бедността, без качулка от лисица или норка; никога нямаше да има такива. — Мария, Мария.

Защо не можеше да му откаже, да го отпрати? Защо тялото й се бе превърнало в това треперещо, слабо, непознато нещо, толкова меко и отстъпчиво под силните му топли ръце, които я поставяха внимателно на земята, върху мека постелка от паднали листа? След това същите ръце пробягнаха по тялото й, задърпаха леко дрехите й, после почти гневно започнаха да късат шевовете и копчетата на износената рокля, която баща й я задължаваше да облича.

Сега вече Мария лежеше гола пред него, като потръпваше и наблюдаваше желанието по невероятно красивото му лице. Нейното собствено тяло отговаряше на страстта му с такава мощ, че се изплъзваше от контрола й.

Разтвори гостоприемно ръце и крака.

Трей изохка, захвърли встрани натежалата си от дъжда вълнена пелерина и задърпа нетърпеливо ризата през главата си. Разкъса кукичките на бричовете, свали ги надолу. Младата жена извърна за момент поглед, после го върна пак натам и дъхът й секна за момент при вида на доказателството за силната му възбуда. За момент й се прииска отчаяно да побегне, да не се поддава на копнежа си. Но тогава той я докосна там, на същото място, където и преди, плъзна гальовните си пръсти в нея и, като обхвана слабините й с длан, започна да движи ритмично ръка, като я караше да се извива.

След малко я остави, колкото да свали ботушите и гащетата. Тялото му й се стори невероятно силно в мига, в който го зърна, преди да се приведе отново и да се намести над нея, като пое чувствителното връхче на едната й гръд в устата си и започна да го дразни с език. Мария хлъцна, изскимтя. Неочаквано залялата я вълна на удоволствие бе толкова силна, че тя се вкопчи в раменете му и усети как те се раздвижиха и завълнуваха под дланите й.