Плъм Сайкс - Тези луди, луди глезли

— Какво има? — озадачи се Чарли.

— Господи, и като си помисля какви приказки се приказват за спокойния живот в провинцията! Никога не съм била полкова продължително на крака, колкото тук — бързо смени темата графинята. Седна на стол в стил „Луи някой си номер“ срещу мен. — Отнема ми поне половин час да стигна докъдето и да било в къщата.

На отворената врата се почука. Влезе икономът със сребърен поднос, отрупан с всевъзможни прибори за чай.

— Госпожице, майка ви пристигна да ви отведе вкъщи — обяви той и постави подноса пред Каролина.

— Скъпа, настоях аз да те прибера — извика мама жизнерадостно, влизайки след иконома, придружена от Джули. — На баща ти се наложи да отскочи да вземе виното за приема утре, иначе той щеше да дойде.

Мама беше облечена в любимата си розова рокля. Разтревожих се, защото си бе сложила и брошката от опал. Мама слагаше брошката само при изключително важни събития, като рождения ден на принцеса Анна. Пристъпи към мен и ме задуши с прегръдка. Зарадвах се да я видя, но се притеснявах, че не е най-добрият сценарий да се появи бомба със закъснител в лицето на мама.

— Господи, виж се! Приличаш на жена от приюта. Моля те да си сложиш обувки за събирането на баща ти утре. А, ето го и малкия граф — продължи тя, обръщайки се към Чарли. — Страшно съжалявам за баща ви. Всички в селцето мислят със съчувствие за вас. Аз съм вашата съседка Брук — представи се тя и направи реверанс.

(Кълна се: наистина направи реверанс, идеше ми да умра на място.)

— Благодаря — промълви Чарли замаян.

— О, графиньо, много се радвам да ви видя отново след толкова дълго време — продължи мама, обръщайки се към Каролина, която едва-едва й кимна. — А това е Джули Бергдорф…

— Здравей, мила — изчурулика Джули и ме прегърна. Имаше чудесен тен, придобит в Саутхамптън, и носеше лъскав годежен пръстен с диамант. Беше облечена в люляковолилава рокля, която не бях виждала. — „Прада“, модел от 1994. Не е ли разкошна?

Джули се бе променила драматично от последната ни среща. Всеобщо съгласие цари между принцесите от Парк авеню, че ще се заразиш от опасна болест, ако пазаруваш от магазини, специализирали се в разпродажба на последни бройки от дадена колекция. Помня как веднъж, след като бяхме в „Алисис Ъндърграунд“ на Бродуей, не ме приближи дни наред, понеже пробвах чифт джинси „Ливайс“ от 1970 година, за да не хване хепатит Б.

— Страхотна е — и докато целувах Джули по бузата, прошепнах в ухото й: — Той е графът и замъкът му принадлежи. Невероятно, нали?

— Така ли? — прошепна на свой ред тя. После се хвърли към Чарли с възклицанието: — О, здрасти, симпатяго.

Целуна го по устните. След около пет секунди се отдръпна и остана загледана в картината зад гърба му.

— Чарли, никога не си споменавал, че имаш такива разкошни картини! Сигурно струват поне неколкостотин милиона! Мислил ли си да продадеш имението и да си купиш Балеарските острови, например?

— Здрасти, Джули — поздрави Чарли, когато тя го пусна.

— Вие се познавате, така ли? — изненада се мама.

— Много добре — увери я Джули с флиртажийска усмивка на лицето.

— А познавате ли моята прекрасна дъщеря? — попита мама, като ме повлече към Чарли. — Тя не винаги изглежда така, уверявам ви. Става хубавичка, когато си сложи фон-дьо-тен и пудра.

— Мамо! — опитах се да я спра.

— Ние сме стари приятели — отвърна Чарли, леко смутен.

— Приятели сте! Колко вълнуващо — зарадва се мама.

— Представа нямаш колко добре се познават тези двамата — заяви Джули и намигна на мама. — Повярвай ми: по-добре, отколкото си мислиш, Брук.

— Господи! Каква чудесна двойка са само. Не съм ли ти говорила непрекъснато за съседското момче, скъпа? — възторгна се мама и бузите й почервеняха от вълнение. Погледна многозначително от Чарли към мен и обратно. — Толкова е привлекателен. Кажете ми, наистина ли наследявате всичко?

— Мамо! Престани!

Погледнах Чарли. За човек, който никога не изглежда нещастен, трябва да призная, че у него бе настъпила драматична промяна. Лицето му, с недоумяващо изражение, сякаш питаше: „Коя е тази противна жена?“ Трябваше да изведа мама оттук възможно по-бързо, преди да е нанесла още по-големи щети.

— Чарли, наистина ли притежаваш половин Шотландия, както твърди Брук? Адски готино би било — намеси се Джули.

— Мамо, хайде да си вървим — обадих се решително.

— Чуйте ме, малък графе — продължи мама, без да ми обърне никакво внимание, — за мен ще бъде огромна чест, ако дойдете на приема по случай петдесетгодишнината на съпруга ми Питър.