Плъм Сайкс - Тези луди, луди глезли

— Джули, защо искаш да се омъжиш точно сега? — попитах я.

— Яко! Въобще не искам. Желая само годеник. Няма да се омъжа за него веднага. Отиваме да търсим евентуални съпрузи — настоя тя.

— И двете? — смаях се. — Америка не е ли модерна страна, където работещи момичета като мен нямат нужда от годеници?

— Всеки иска да се влюби някога. То си е разкошно. Кажи ми какво се говореше за К.Б.К., преди да се свърже с Джон Ф. Кенеди Младши?

— Джули, човек не се сгодява само за да има мъж до себе си. Това е себично.

— Наистина ли? — попита тя и лицето й засия още по-вдъхновено. (Всяка седмица психотерапевтът й повтаря, че ще е по-щастлива, ако стане по-себична. Съдейки по поведението на повечето хора, явно всеки психотерапевт в Ню Йорк дава този съвет на пациентите си.) — Толкова се вълнувам. Добре. Отивам си вкъщи и няма да ям. Дебелея само като гледам салфетките тук — отсече Джули.

Преди да си тръгне, ме накара да обещая, че ще й помогна в „Кампанията ЕС“, както тя наричаше предстоящия лов на евентуален съпруг. Щеше да се сдобие с годеник точно така лесно, както и с мрежести чорапи, не се съмнявах. Тя е ярък пример за принцеса от Парк авеню в акция: не допуска нищо да се изпречи на пътя й.

Джули пое към центъра на града, а аз се втурнах на делова среща. Господи, помислих си в таксито, ловът на ЕС на Джули ми действаше доста стресиращо. Понякога е направо изтощително да водиш живот на образцова купонджийка. Вероятно от време на време — мина ми през ума — е добре да правя по-малко изтощителни неща: например да водя живот на не-купонджийка и да стоя мирно и тихо заровена в английската провинция. Добре, няма да нося хубави обувки, но все ще има и някакви положителни страни. В момента не ми хрумваше нито една, но със сигурност щях да измисля нещо.

В този момент звънна мама.

Оставих я да се запише на гласовата ми поща.

Гласът на мама постоянно ми напомня, че има страшно основателни причини да живея като момиче купонджийка тук, а не като момиче не-купонджийка там.

Четири причини да напусна Англия, подредени по значение:

Има определена склонност към мигрени. Мигрени, предизвикани от такива ужасяващи преживявания като: паркиране в многоетажен гараж на летище „Хийтроу“; заминаване на ваканция в чужбина, поради вероятността да й се наложи да ползва многоетажен паркинг, за да хване самолет, защото самолетите все пак излитат от летища, обикновено оборудвани с такъв вид паркинги; като се сети, че е американка; от изпращането на факс; от изпращането на пощенска картичка; като си представи, че може да се наложи да научи как се изпраща имейл; да живее в провинциалната ни къща в Нортамптъншир; да живее в Лондон. С други думи — от всичко!

В резултат на това мама — винаги се нарича „мами, понеже звучи по-британско“ — е обсебена от идеята да контролира живота на единствената си дъщеря. Професионална майка и удивително невъзмутим сноб, тя се е внедрила здраво сред английската аристокрация, попива техния стил във вътрешното обзавеждане и ботушите „Уелингтън“, каквито те носят (с кожена подплата). Амбицията й е да ме омъжи за британец, при това и аристократ. (Да правя кариера, не влизаше в плановете й, но представляваше част от моите.) Идеалният кандидат виждаше в „съседското момче“, син на местния големец, графа на Суер. Джули не разбираше защо идеята на мама никак не ми допада. Постоянно повтаряше как би направила всичко да се омъжи за тип със замък в Англия. Ала истината е, че нямаше никаква представа колко са влажни тези сгради през зимата.

Нашата къща е разположена на границата на двадесет и пет хектаровото имение, където се намира замъкът Суер. „Съседство“ за горните слоеве на английската аристокрация означава поне двадесет минути път с кола. Откакто се помня, винаги когато минавахме край портата на замъка, мама възкликваше сякаш току-що й е хрумнало: „Малкият граф е твой връстник. Той е най-примамливата партия в цялото графство Нортамптъншир!“ (Говореше за нашия шестгодишен съсед, когото никога не бях виждала.)

— Мамо, аз съм на пет години и половина. Трябва да си на шестнадесет, за да можеш да се омъжиш — напомнях й.

— Отваряй си очите отрано! Ще станеш най-красивото момиче в околността и ще се омъжиш за малкия граф, чийто замък е много по-представителен от замъците на всичките ти роднини.

— Мамо…

— Мами! Престани да ме наричаш „мамо“ и да говориш с този непривлекателен американски акцент, защото никой никога няма да се омъжи за теб.