Плъм Сайкс - Тези луди, луди глезли

Джули има „спорни въпроси“ с момичето на рецепцията в козметичния салон за разкрасяване — онази невинаги успява да й уреди час, който тя иска при Симонета — най-добрата козметичка в салона, — за подкожни инжекции с витамин С на лицето. Лекарите на Джули я окуражават да търси дали не е имала „спорни въпроси“ през детството си и се открило, че „тя е страдала болезнено“, понеже родителите й я пращали за Коледа в Швейцария със самолет в първа класа, докато всички други деца пътували в бизнес класата. Джули има „спорни въпроси“ и защото притежава прекалено много пари, но пък не чак толкова, колкото някои други принцеси от Парк авеню. Джули обаче не се отказва да ходи при психоаналитиците си, макар някой път да й взимат по 250 долара за информация, която спокойно би получила от „Венити Феър“ за 3,50.

Веднъж изразих пред Джули надежда „спорните й въпроси“ да се разрешат някога, а тя възкликна:

— Господи, надявам се да не стане. Ще бъда далеч по-безинтересна, ако съм богата и не се чувствам прецакана от това.

За щастие, в Ню Йорк се приема за tres шик да си невротичен — следователно Джули и аз се вписваме идеално.

Можете да си представите реакцията на Джули на моя имейл, където й обяснявах разликата между щастието от чифт джинси „Клое“ и щастието на Джолийн, К. К. и Кари заради годениците им. Няколко дни по-късно седяхме на късна закуска, на път да премине в обяд в „Джос“ — новото скъпо заведение за нездравословна храна на ъгъла на „Съливан“ и „Хюстън“. Джули си бе облякла прекалено натруфено палто от норка на „Мендел“, по които всички са полудели, но принцесите на Парк авеню обикновено винаги се обличат прекалено натруфено. И аз щях да го правя, ако имах толкова много нови дрехи всяка седмица. Тя продължаваше да се радва на триумфа си заради кражбата, но настроението й се помрачи, когато споменах събирането при Мими.

— Да не искаш да ми създадеш нов „спорен въпрос“? Яко! Как ти хрумна?! Това е направо отвъд — проплака тя.

— Кое как ми е хрумнало? — попитах, заливайки палачинката си с още кленов сироп.

— Да ми пишеш как всички, само не и аз, имат годеници! Не е честно. Щастлива съм, но не чак колкото К. К. или Джолийн. За целта трябва да си влюбена.

— Не е задължително да си влюбена, за да си щастлива — възразих аз.

— Мислиш така само защото никога не си била влюбена. Господи, чувствам се толкова нещастна и не-шикозна! Направо старомодна! Чух, че откакто са се сгодили, всичките изглеждат страхотно.

Ако се изключат „спорните въпроси“, драматизмът, купищата дрехи и инжекциите с витамин С, Джули всъщност е безнадеждна романтичка. Твърди, че е била влюбена над петдесет и четири пъти. Започнала е отрано; сдобила се с първото си гадже като седемгодишна, но това било „преди да започне епидемията с оралния секс“, уточнява тя неизменно. Истински вярва на текстовете на любовните песни, смята, че любовта те извисява до небесата, където ти е мястото, и сериозно прие налудничавата идея на „Бийтълс“, че „всичко, от което се нуждаеш, е любов“. Повечето от любовните й проблеми се дължат на Доли Партън. Вдъхновена от нейната лесен „Винаги ще те обичам“, Джули твърди, че истински обича всичките си бивши гаджета, „дори онези, които направо мрази“, което според психоаналитиците й е „сериозен спорен проблем“. Възприема „Хотелът на разбитите сърца“ като хотел „Четирите сезона“ на Петдесет и седма улица, където отсяда винаги когато се скара с някое от гаджетата си. Ако възможностите ми позволяваха да наемам апартамент в това божествено място, и аз щях да късам с мъжете на всеки две седмици. Джули е убедена, че ще бъде щастлива само ако е влюбена и има годеник, подобно на всички останали.

— Притежавам модели на всички чанти, правени някога от „Марк Джейкъбс“, но за какво са ми, ако годеник не подкрепя другата ми ръка? Виж се! — възкликна тя и посочи краката ми под масата. — Обула си мрежести чорапи! Отново ли са на мода? Защо никой не ми е казал?

Джули драматично захлупи глава върху масата и избърса нос в ръкава на палтото от норка, което ми се стори доста разглезена постъпка дори за принцеса. След няколко минути се успокои и лицето й изведнъж се озари. Настроенията на Джули се менят така бързо, че понякога се питам дали не е шизофреничка.

— Имам идея! Хайде да отидем да си купим мрежести чорапи и да си търсим годеници — предложи тя развълнувано.

Джули наистина си мисли, че годеници се намират толкова лесно, колкото и чорапите.