Плъм Сайкс - Тези луди, луди глезли

Джули и аз взехме по чаша шампанско и тръгнахме към мама. Беше облечена във вече споменатия кремав костюм и с шапка в същия тон. (Както вероятно се досещате, мама не пропускаше случай да си сложи шапка.) Изглеждаше малко натруфена, но същото важеше за мен и за Джули. Повечето гостенки носеха сламени шапки и древни следобедни рокли, каквито обикновено обличат представителките на английското висше общество на градински партита.

— Господи — промълви Джули, докато пресичахме моравата, — тези хора не са ли чували за мода?

— Джули, англичанките смятат модата за нещо вулгарно — обясних.

— Колко тъжно — въздъхна тя и по лицето й се изписа трагично изражение.

— Скъпа, не си си сложила фон-дьо-тен — отбеляза мама.

— Не, мамо, защото е прекалено горещо.

— Джули, изглеждаш чудесно. Кой ти е правил тази великолепна рокля? — Преди Джули да отговори, мама погледна през рамото ми и възкликна: — Графиньо! — Напрегнах се. Предстоеше неловка среща. — Колко се радвам да ви видя. Шампанско?

Джули и аз се обърнахме. Видяхме Каролина да се приближава. Изглеждаше страхотно елегантна по типичния небрежен английски маниер. Носеше мъжки панталони, а на раменете й бе метнат индийски шал.

— Брук, моля те, наричай ме Каролина.

— Добре. Искаш ли шампанско, Каролина? — повтори мама сияеща.

— Здравейте, момичета — поздрави ни тя. — Със страхотни тоалети сте.

— Благодаря. И вие изглеждате прекрасно — отбеляза Джули.

— Джули, разкажи ни за сватбата си — помоли мама. — Кой ще ти прави роклята?

Въобще не успявах да се съсредоточа върху злободневните разговори. Къде беше Чарли?

— Ами всеки ден променям решението си, но в момента се колебая между Оскар де ла Рента, Валентино, Маккуин и Зак Посен. Ще реша в самия ден — обясни Джули.

— Някои от тях няма ли да останат разочаровани? — поинтересува се Каролина.

— Вероятно, но аз съм изключително глезена, страшно богата и невероятно красива, затова от мен се очаква подобно поведение — обясни със сладка усмивка Джули. Забелязала шокираното изражение на Каролина, добави: — Всичко е наред. Не ме съжалявайте. Харесвам се такава.

— Е, къде е момчето рожденик? — смени темата Каролина.

— Питър пуши с тийнейджърките — обясни мама. — А къде е твоето момченце? Надявам се всеки момент да се появи.

— Помоли да го извиня, Брук, и да предам колко съжалява, че не е в състояние да присъства днес, но сутринта му се наложи да се върне в Лос Анджелис.

— Толкова скоро след погребението? — не успя да прикрие разочарованието си мама.

— Току-що приключи с режисирането на филм и някой настоявал да говори с него да направи нов. Налагало се да тръгне още днес, както каза. Знаеш какви са американците, става ли въпрос за бизнес. Много са амбициозни — довърши Каролина натъртено.

Чарли нямаше да дойде? Това означаваше пълен крах за номера с извиняването ми. Изведнъж се почувствах напрегната и раздразнена.

— Джули, ела да си вземем по един фис — предложих аз и й направих таен знак: хайде да се измитаме оттук.

— Защо? — попита смаяно Джули.

— Ей сега ще дойдем, мамо — подхвърлих, хванах Джули за ръката и я измъкнах от шатрата.

С Джули се вмъкнахме в кухнята.

— Господи, Джули, какво ще правя? — попитах окаяно.

— За какво говориш? — погледна ме тя загрижено.

— Не е тук!

— Кой?

— Чарли.

— И?

— Как ще му се извиня и ще му кажа, че съжалявам?

Макар цял следобед вчера да се бях ужасявала от мисълта за предстоящата среща, в момента бях истински разочарована от отсъствието на Чарли.

— Изпрати му имейл — предложи Джули.

— Много е невъзпитано. Трябва да се извиниш лично, ако си искрен — възразих аз.

— Господи, съвсем си хлътнала по него.

— Нищо подобно. Но как да постъпя? — простенах и закрачих нервно напред-назад из кухнята.

— Защо толкова настояваш да му се извиниш лично? До ушите ли си влюбена в него, или какво?

— Не става въпрос за нищо подобно, Джули. Просто се чувствам ужасно, след като вчера следобед се държах така. Искам да се убеди, че съм отговорна и зряла, че съм добър човек и така нататък.

— Кого будалкаш? Луда си по него.

— Джули! Нещата са много по-ужасни, отколкото си ги представяш. Вчера откраднах нещо от библиотеката.

— Сериозно? Да не си взела семейно бижу?

— Не. Взех кутийка за хапчета.

Джули ме погледна малко разочаровано.

— Не е кой знае какво — отбеляза тя.

Бръкнах в чантичката си, извадих емайлираната кутийка, сложих я на масата и я отворих. Показах надписа на Джули.