Клифърд Саймък - Паралелни светове

Ще дойде време и хората ще се осмелят да разсеят този мрак, но моментът още не е настъпил.

Безсмъртието ще се окаже инструмент, работен инструмент. И ще остане само като прост работен инструмент.

Какво крие мракът отвъд пределите на пещерата?

Незнанието на човека за неговото собствено състояние, за смисъла на съществуването му, за неговите корени и крайни цели.

Вечни като света въпроси.

Може би с такъв инструмент като безсмъртието, на човека ще му се удаде да ги разреши, да постигне неумолимите закони на Вселената, на живата материя и енергия. И това ще бъде следваща стъпка в историята на човечеството. В човека няма да останат нито колебания, нито съмнения, той ще разбере себе си и завинаги ще се откаже от вярата, като я замени със знания и твърда увереност.

А когато човекът постави смъртта извън закона, когато вратите на смъртта завинаги се затворят, ще му се наложи да изработи и съответно схващане за живота, ако не иска да се превърне във вечен скитник из галактиките.

Наложи му се да напрегне всичките си сили, за да прекъсне хода на мислите си и да се върне към действителността.

— Айзекая, — обърна се той към робота, — сигурен ли сте в това?

— В кое, сър?

— В това, че семейство Престън не съществуват?

— Сигурен съм — потвърди Айзекая.

— Катлийн Престън съществуваше — настоя Уикърс. — Сигурен съм в нейното съществуване.

Но откъде черпеше такава увереност?

Той я помнеше.

Фландърс потвърди съществуването й. Но неговата памет, както и паметта на Фландърс, можеше да бъде оформена по някакъв начин.

Катлийн Престън можеше да се окаже внесен отвън емоционален фактор, за да го привържат към тази къща, да не забрави никога и никъде за връзките си с тази къща.

— Айзекая, — обърна се отново към робота Уикърс, — а кой е Хортън Фландърс?

— Хортън Фландърс, както и вие, сър, е андроид — отговори Айзекая.

И така, те разчитаха, че той ще спре Крофърд. И ще го направи с помощта на своя дар за предсказване.

Проблемът трябваше да се разгледа всеобхватно. Да се претеглят всички фактори и да се определят силите на двете страни. Ще се наложи мутантите да влязат в борба с промишлената мощ на много държави по света. Намерили опора в нея, Крофърд и неговите съмишленици, обявиха война на мутантите. Освен това съществуваше и секретното оръжие.

— Отчаяние и секретното оръжие — заяви Крофърд в хотелската стая. — Но то не е достатъчно ефективно — беше добавил той.

Преди всичко трябваше да се изясни за какво оръжие ставаше дума. Докато то беше неизвестно, не биваше да се правят никакви планове.

Легнал в леглото, с втренчен в тавана поглед, той прехвърляше всички факти, систематизираше ги, подлагаше ги на анализ. Понякога силите на обикновените хора и на мутантите му изглеждаха равни, а понякога виждаше неоспоримото превъзходство на едната страна.

Разсъжденията го отведоха до задънена улица.

— Така и трябва да бъде — произнесе той на глас. — Разсъждението е инструмент на обикновения човек.

Налагаше се да използува своя изключителен дар.

Но как?

Постара се да отстрани известните вече факти, да ги изгони от мислите си и да не мисли за нищо. Лежеше в леглото и загледан в тъмнината, физически усещаше как, въпреки желанието му, те се тълпят в съзнанието му.

Изведнъж с особена отчетливост изникна мисълта за война. Спря се на нея. Мисълта натежа и го завладя.

Война, но война, съвършено различна от онези войни, които човечеството беше водило досега.

Необходимостта да мисли за нещо неопределено го дразнеше много.

Появи се нова мисъл — бедността.

Почувствува как и двете мисли — за войната и за бедността — като койоти обикалят в мрака около огъня на неговия ум, извън зоната, осветена от интелекта.

Искаше да ги прогони, но те не искаха да си отиват. След известно време свикна с тях.

„Съществува още един фактор — подсказа му заспиващият мозък — недостигът на работни ръце у мутантите. Ето защо са създали роботите и андроидите.“ Тази трудност можеше да се избегне. Беше възможно да се вземе един живот и да се раздели на няколко. Животът на мутант — да се разтегне, удължи, уголеми. Работната ръка можеше да бъде създадена, трябваше само да се знае как се прави това.

Мислите съвсем забавиха хода си — той почти заспа.

„Ще те спра, Крофърд, и ще получа отговор. Ще те спра, обичам те, Ан…“

И изведнъж, без даже да съзнава спи или не, Уикърс потръпна и седна в леглото.