Клифърд Саймък - Паралелни светове

Лицето на майката и ръката на бащата, сложена със сурова нежност на рамото, остават завинаги в паметта на човека.

Изпълнени с доверие, те са чакали деня, когато тъмнината ще обхване съзнанието им, но този мрак ще бъде не краят, а началото на живот, на какъвто не са се и надявали, когато преди много години са се присъединили към малката група мутанти. Ако те така са вярвали в делото на мутантите, може ли неговата вяра да бъде по-слаба?

Има ли право да откаже своя принос в създаването на света, на който те бяха дали толкова много?

А те отдадоха всичко, което можеха да отдадат. Плодовете на техния живот трябва да съберат останалите след тях. Той беше един от тях и не можеше да ги предаде.

„Какъв ще бъде този Свят?“ — питаше се той.

Какъв Свят ще създадат мутантите-телепати, ако открият тайната на безсмъртието?

Да предположим, че хората престанат да умират, но ще живеят ли вечно?

Това вече няма да бъде предишният свят. Светът ще стане друг, в него ще се появят други ценности, други стимули.

Какви фактори ще управляват живота на вечния Свят? Какви са стимулите и условията, които ще предотвратят неговата деградация? Какви постоянно растящи възможности и интереси ще го предпазят от задънената улица на скуката?

Какво ще е нужно на хората от безсмъртния Свят?

Те ще имат неограничени възможности и ще съществуват вечно. Защото могат да се откриват следващите и предишните Светове. А ако тези Светове не стигнат, съществува Вселената с всичките нейни слънца и слънчеви системи — щом Земята е планета, повтаряща себе си до безкрайност, то всяко слънце и всяка планета също трябва да се повтарят безкрайно.

Вземете Вселената и я умножете с едно неизвестно число, вземете всички Светове на всички Вселени и ги умножете по безкрайност и ще получите отговора — място ще се намери за всички и завинаги.

Ще се появи необходимост от безкрайни стимули и възможности и всеки Свят ще предложи толкова много стимули и възможности, че даже вечният човек няма да може да ги изчерпи напълно.

Но и това не е всичко — на наше разположение ще бъдат безкрайното време и безкрайното пространство, ще се появят нови отрасли на техниката, нови области на науката, нови философски учения — и на безсмъртния човек никога няма да му се наложи да скучае поради липсата на работа и идеи.

Как ще използувате безсмъртието, ако го получите?

То ще ви помогне да запазите силата си. Дори вашето племе да не е голямо и раждаемостта да не е висока, то няма да спре развитието си — никой няма да умира.

Безсмъртието ще позволи да се запазят талантите и знанията. Ще можете да разчитате на цялата сила, на всичките знания и таланти на всеки член от племето. Нали умирайки, човек отнася със себе си не само това, което е научил, но и бъдещите си знания.

„От колко неща — помисли си Уикърс — се е лишило човечеството, защото някой е умрял с десет години по-рано? Някои знания могат да се възстановят с последвалите работи на други хора, но някои ще бъдат загубени завинаги, някои мисли няма да възникнат никога вече, както и някои схващания няма да изкристализират никога.“

В обществото на безсмъртните такова нещо не може да се случи. Можете да черпите знания от звездите, имате наследствена памет, имате технически знания, позволяващи ви да произвеждате вечни неща, а сега, към всичко това се прибавя безсмъртието.

Такава е доктрината. Но доктрина за какво? За безкраен живот? За върха на познанието? За възможността да станем богове?

Завръщане със сто хиляди години назад. Да се изясни що за създание е човекът. Да му се дадат огънят, колелото, лъка и стрелите, домашните животни и растения, племенната организация и да се заложи в съзнанието му разбирането, че той е господарят на Земята. Какво се крие зад това?

Началото на цивилизацията и зараждането на човешката култура.

Доктрината на мутантите е нов етап в развитието на човечеството, както преди сто хиляди години, нови етапи са били покоряването на огъня, изобретяването на колелото, опитомяването на кучето.

Доктрината на мутантите не е краен резултат на човешките усилия, на човешките мисъл и знание. Тя е нова крачка напред. Още една. Още една крачка към бъдещето. Човешкият разум е способен още на много, но той, Джей Уикърс, не може да си представи целия мащаб на подобно развитие, както човекът, покорил огъня и опитомил кучето, не е могъл да си представи времевата структура на паралелните Светове.

„Ние сме още диваци — мислеше си той. — И все още седим в пещерата и се вглеждаме със страх през дима на огньовете, които пазят входа й, в безбрежния мрак на окръжаващия ни Свят.“