Клифърд Саймък - Паралелни светове

Тримата бяха свързани с една нишка и съставляваха почти едно цяло. И един ден трите им живота щяха да се върнат в тялото на истинския Джей Уикърс. Но кога щеше да стане това? Кой щеше да бъде новият Джей Уикърс? Или нямаше да бъде никой. Може би възвръщането щеше да бъде равностойно на смърт и за тримата, за да се възстанови съзнанието на предишния Джей Уикърс? Или всички те щяха да се смесят и във възкръсналия Джей Уикърс щяха да се съчетават неговите черти, чертите на Фландърс и чертите на третия — неизвестния?

А какво ще стане с любовта му към Ан Картър? Ако този неизвестен човек беше Ан, в какво ще се превърне неговата бликнала изведнъж нежност към нея? Какво щеше да стане с неговата сегашна любов след дълги години безплодни мечтания?

Разбираше, че ако Ан беше този трети, те не биха могли да се обичат. Не можете да обичате самия себе си както обичате друг човек. Невъзможно е да обичате някаква част от самия себе си, както е невъзможно тази част да ви обича. Не можете да обичате човек, по-близък за вас от сестра или майка.

Два пъти беше изпитвал любов към жена и двата пъти му я отнемаха — оказа се в капан и нямаше никакъв избор, освен да изпълни задачата си.

Беше казал на Крофърд, че ще се яви при него, когато разбере какво става и ще му разкаже всичко, за да намерят компромис, ако той е възможен.

Сега знаеше — компромисът е невъзможен.

Ако неговото предвиждане беше вярно.

Според Фландърс дарът на предвиждането е по-естествен и по-зрял метод от разсъждението. Той, по думите на Фландърс, е по-пряк от обиколния път на логичните разсъждения, ползували човечеството по времето на формирането му.

И секретното оръжие се оказа старо като света — войната, разпалена с пресметнат цинизъм.

„Колко войни — помисли си той — може да преживее човечеството още?“ И разбра отговора — нито една.

Мутантите са залог за оживяването на човешката раса. На него самия не му останаха нито Катлийн, нито Ан, нито даже надеждата за собствен човешки живот. Той беше длъжен да положи всички усилия, за да спаси човешкия род от гибел.

Някой почука на вратата.

— Влезте — отзова се Уикърс.

— Закуската ще бъде сервирана, когато привършите тоалета си — съобщи Айзекая.

Когато Уикърс слезе долу, Фландърс вече го очакваше в столовата.

— Останалите излязоха — уведоми го той. — Имат работа. А ние трябва да направим план за действие.

Уикърс не отговори нищо. Издърпа стол и се разположи срещу Фландърс. Фландърс седеше с гръб към прозореца, така че буйните му побелели коси блестяха на слънцето като ореол. Дрехите му, както и преди, изглеждаха износени, а вратовръзката му навярно помнеше по-добри дни, но старецът беше все така спретнат.

— Виждам, че Айзекая е намерил някои неща за вас — обади се Фландърс. — Не зная какво бихме правили без него. Той е много грижлив…

— Не само неща, но и пари — добави Уикърс. — На скрина до ризата и панталоните имаше цяла пачка. Не успях да ги преброя, но изглежда, че в нея има няколко хиляди долара.

— Да, Айзекая не пропуска нищо.

— А защо са ми толкова пари?

— Не се безпокойте — успокои го Фландърс, — ние имаме денкове с пари.

— Денкове?!

— Разбира се, ние непрекъснато ги произвеждаме.

— Имате предвид фалшиви пари?

— О, не. В никакъв случай — възкликна Фландърс. — Въпреки че понякога сме си мислили и за това. Още една стрела за нашия лък.

— Искахте да залеете света с фалшиви пари?

— Защо фалшиви? Ние можем да възпроизвеждаме пари с абсолютна точност. Да хвърлим на света стотици милиарди долари и да погледаме какво ще излезе от това.

— Замисълът е ясен — съобрази Уикърс. — Учудвам се, че не сте го привели в изпълнение.

Фландърс го погледна изпитателно.

— Струва ми се, че нашето поведение ви шокира.

— В определена степен — призна Уикърс.

Айзекая внесе поднос, на който имаше чаши с охладен портокалов сок, яйца с шунка, препечени филийки с масло, бурканче конфитюр и чаша кафе.

— Добро утро, сър — поздрави той Уикърс.

— Добро утро, Айзекая.

— Обърнахте ли внимание, — попита роботът — колко чудесно е утрото днес?

— Разбира се — отговори Уикърс.

— Времето е изключително — каза роботът, — значително по-хубаво от това на предишната Земя.

Той остави храната на масата, отдалечи се през летящата врата на кухнята и се зае с всекидневната си работа.

— Ние оставахме хора — подхвана Фландърс, — докато това беше възможно. Но продължавахме да работим и с времето започнахме да настъпваме някого по мазола. Сега навярно ще станем по-резки, та нали и с нас не се церемонят. Ако Крофърд и бандата му бяха по-меки, всичко щеше да протече мирно и тихо и никому не бихме причинили зло. След десет години всичко щеше да бъде по-просто. След двайсет години това щеше да бъде детска игра. Но сега нямаме нито сигурност, нито простота. В дадения момент става дума едва ли не за революция. Ако имахме на разположение двайсет години, процесът щеше да протече еволюционно. Ако имахме време, щяхме да поемем контрола не само над промишлеността и финансите. Кризата се развихри прекалено рано.