Клифърд Саймък - Паралелни светове

Той знаеше!

Сви се от студа на лятното утро, бързо измъкна крака изпод одеалото и стъпи на хладния под с боси крака.

Уикърс се хвърли към вратата, отвори я и изскочи на площадката на витата стълба към хола.

— Фландърс, — извика той. — Фландърс!

Появи се Айзекая и тръгвайки нагоре по стълбите, се поинтересува:

— Какво се е случило, сър? Трябва ли ви нещо?

— Трябва ми Хортън Фландърс.

Отвори се още една врата и се появи Хортън Фландърс с оголени под нощницата хилави глезени и разрошени коси.

— Какво става? — промърмори той сънено. — Какъв е този шум?

Уикърс бързо прекоси хола, грабна го за раменете и попита:

— Колко сме ние? На колко части е разделен животът на Джей Уикърс?

— Може би ще престанете да ме тресете?

— Когато ми кажете истината.

— С удоволствие — прие Фландърс. — Ние сме трима. Вие, аз и…

— Вие?

— Разбира се. Учудвате ли се?

— Но вие сте много по-възрастен от мен.

— Със синтетичната тъкан могат да се правят чудеса — промълви Фландърс. — Няма нищо чудно.

„Наистина, няма нищо чудно“ — съгласи се изведнъж в себе си Уикърс, като че ли винаги го беше знаел.

— Кой е третият? — настоя той. — Казахте, че сме трима. Кой е той?

— Ето, това не мога да ви съобщя — дръпна се Фландърс. — И без това казах прекалено много.

Уикърс се ядоса, хвана Фландърс за яката на нощницата и го стисна.

— Насилието няма да ви помогне — предупреди Фландърс. — Не е нужно насилие. Казах ви това, само защото кризата настъпи по-бързо, отколкото предполагахме. Още не сте готов да знаете всичко. Не сте заслужил. Прекалено много рискуваме, като ви караме да се развивате толкова бързо. Повече нищо няма да ви кажа.

— Не съм заслужил! — кипна Уикърс.

— Не сте готов. Трябваше да ви дадем повече време. А сега, да се отговаря на вашите въпроси и да се разговаря с вас е направо невъзможно. Това ще повлече след себе си излишни трудности, ще понижи вашата ефективност и действеност.

— Но аз зная вече всичко — злобно процеди Уикърс. — Готов или не, аз зная как да се захвана с Крофърд и приятелите му, а това е много по-значимо от всичко сторено от вас, въпреки многото загубено време. Отговорът ми е готов, вие се надявахте, че ще го намеря. Зная какво е тяхното секретно оръжие, зная и мерките за защита. Казахте ми, че трябва да спра Крофърд и аз мога да го направя.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно сигурен — потвърди Уикърс.

— Кой е третият?

В мозъка му вече зрееше подозрение, странно подозрение.

— Трябва да зная — настоя той.

— Това именно не мога да ви съобщя, съвсем не мога — повтори Фландърс.

Уикърс охлаби яката на нощницата му, а после съвсем отпусна ръце. Това, което започваше да приема контури в мозъка му, разкъсваше душата му и с всеки миг мъките ставаха все по-силни. Той бавно се отдалечи.

— Да, сигурен съм — повтаряше Уикърс. — Сигурен съм, че зная всички отговори. Зная ги, но какво ми дава това?

Той се върна в стаята и затвори вратата.

В един момент, като че ли светкавица проблесна в мислите му. Спомените за Катлийн Престън, които можеха да са и измислица, заедно със запечатаната в паметта му разходка из заветната долина дълги години му пречеха да разбере, че отдавна обича Ан Картър и тя му отговаря с взаимност.

По-късно разбра, че родителите му се намират в състояние на прекъснат живот и очакват завръщането си в света на любовта и взаимното разбиране, на които бяха отдали толкова много.

Не можеше да ги предаде.

„Навярно — каза си той — така е по-добре, защото има нов фактор — умението да се дели един живот на няколко части.“

Методът беше разумен и както изглежда, носеше своите плодове — нали на мутантите не им достига работна ръка и се налага по най-добър начин да използуват наличните средства. Предавате на роботите това, което можете да им доверите. А живота на всеки мутант разделяте и получавате няколко личности, поместени в тела на андроиди.

Той не беше самият себе си, представляваше част от друга личност — една трета от истинския Джей Уикърс, чието тяло очакваше деня, когато в него ще бъде възвърнат животът.

Ан Картър също не беше самата себе си, а представляваше част от друга личност. Може би — за пръв път той позволи на подозрението си да се оформи — тя беше част от Джей Уикърс и заедно с Фландърс разделяше живота, който някога беше общ.

Три андроида носеха в себе си единен някога живот — той, Фландърс и още някой. Не преставаше да го терзае въпросът — кой, все пак, е третият?