Клифърд Саймък - Паралелни светове

И по-надолу:

Сара Греъм, род. 16 апр. 1910 г., конт. 12 септ. 1927 г., пр., ук. об., в., н. п., спр. ж. 9 март 1960 г.

Неговите родители. Опита се да го разшифрова.

— Чарлс Уикърс, роден на 10 януари 1907 година, контузен, не, тук има нещо друго…

— Контактът е установен, сър, — подсказа Айзекая.

— Контактът е установен на 8 август 1928 година, пробуден, в., ел., какво означава това?

— Усет за време и електроника, сър, — разчете Айзекая.

— Усет за време ли?

— Усет за време, сър. Други Светове. Всичко е скрито във времето, знаете ли това?

— Не, не знам това — призна Уикърс.

— Времето не съществува — обясни Айзекая. — В този смисъл, в който го разбират обикновените хора. Няма непрекъснат ход на времето, а има интервали от време, които, като секундите, следват един след друг. Макар, че нито секунди, нито други подобни съизмерими интервали от време да не съществуват.

— Знам — съгласи се Уикърс.

Той наистина знаеше. Спомни си всичко — обяснението за тези Светове, следващи един след друг, всеки затворен в капсулата на своето време, в някакъв странен интервал. Тези интервали от време с техните Светове се простират в миналото и настоящето, но колко надалеч се простира тяхната последователност не може нито да узнае, нито да предположи никое от живите същества.

Някой като че ли задейства скрит превключвател и цялата му наследствена памет се оказа на негово разположение. По-точно тя винаги е била у него, но той не е осъзнавал присъствието й, както и не осъзнаваше още напълно своя дар да предвижда.

— Времето не съществува — продължи Айзекая. — Във всеки случай, времето така както го разбира обикновения човек. Времето се състои от интервали и всеки интервал е само една от фазите на толкова обширен свят, че човешката мисъл е безсилна пред него и не може да го обхване изцяло.

Но самото време? То се проявяваше като безкрайна среда, простираща се в миналото и в бъдещето, макар че не съществуваха нито минало, нито бъдеще. Имаше просто едно безкрайно множество от интервали, простиращи се в двете посоки и всеки интервал беше една от фазите на Вселената.

На изконната Земя на човека много отдавна е мислено за пътешествия във времето, за възможността да се върнем във вчерашния ден или да отидем в утрешния. Сега той знаеше, че такова пътешествие е невъзможно, че един и същи момент време е затворен в своята собствена капсула, че Земята на хората се движи в един времеви интервал от раждането до самия край, и че тя е възникнала и ще се върне в Небитието в един и същи момент от време.

Можете да пътешествате във времето, но не в миналото и не в бъдещето. Ако притежавате усет за време, може да преминете от един интервал в друг и тогава се оказвате в друг Свят, а не във вчерашния или в утрешния ден.

Така бе станало, когато завъртя пумпала, макар че пумпалът нямаше нищо общо, той само облекчаваше прехода. Продължи да чете.

— Спр. ж. Какво е това спр. ж., Айзекая?

— Спрян живот, сър.

— На баща ми и майка ми?

— Техният живот е спрян, сър. До момента, в който мутантите окончателно разработят безсмъртието.

— Но те умряха, Айзекая. Техните тела…

— Техните тела на андроиди, сър. Ние трябва да спазваме някои условности. В противен случай у обикновените хора ще възникнат подозрения.

В стаята като че ли се взриви бомба и истината блесна пред Уикърс с цялата си сила.

Спрян живот. Неговите родители чакаха деня, в който ще получат безсмъртие.

А той, Джей Уикърс, истинският Джей Уикърс, къде беше той? Неговият живот не беше спрян, защото той бе преместен от тялото на истинския Джей Уикърс в тялото на андроида, намиращ се в тази стая и държащ в ръцете си на андроид съдбата на своите родители.

— А Катлийн Престън? — попита Уикърс.

Айзекая поклати отрицателно глава.

— Аз нищо не зная за Катлийн Престън.

— Но вие имате досието на семейство Престън.

Айзекая пак поклати глава.

— Ние нямаме никакво досие за тях. Направих справка в общия каталог. Никъде не се споменава за Престън. Няма никакви Престън.

И така, взетото решение, се оказа погрешно. Пред вътрешния му поглед се появиха двете любими лица. Затвори очи и видя майка си — всяка бръчка по лицето й, припомни си до какъв ужас я доведе пътешествието му в приказната страна, как му се кара баща му и как пумпалът изчезна.

Нали пумпалът изчезна. И те му казваха, че въображението му се е развихрило прекалено много. В края на краищата, изглежда беше трудно да го следят непрекъснато, за да предотвратят посещенията му в други Светове. Осемгодишният човек е достатъчно самостоятелен, за да си намери занимания в няколко Свята едновременно.