Клифърд Саймък - Паралелни светове

Отметна одеалото, стана от леглото и се приближи до прозореца. Застанал до прозореца, гледаше обляната с лунна светлина долина — там се бе разхождал някога и видя пустинното място: то завинаги щеше да си остане пустинно, каквото и да се случи.

Повече от двайсет години таеше мечтата и ето сега, когато тя е почти реалност, разбра колко е избледняла с годините: не е възможно да се върне в онзи ден, човек няма силата да върне това, което си е отишло завинаги.

Не могат да се изтрият изминалите години, не могат да се съберат, да се сложат в ъгъла, да се оставят там и да си отидете. Могат да се скрият в дълбините на паметта и да се забравят, но ще настъпи ден, когато спомените ще се върнат. И тогава ще ви стане ясно, че сте изживели не един, а два живота.

Точно това го тревожеше — миналото не може да се забрави.

Вратата скръцна и Уикърс се обърна.

На прага стоеше Айзекая, тялото му грееше с мек метален блясък на светлината, проникваща от коридора.

— Не ви ли се спи? — попита той. — Мога да ви помогна. Да донеса ли сънотворно или…

— Наистина можете да ми помогнете — съгласи се Уикърс. — Искам да надникна в едно досие.

— Досие ли, сър?

— Да, досие. Досието на моето семейство. То трябва да е някъде тук.

— В архива, сър. Мога да го донеса. Почакайте малко.

— Също и досието на Престън — добави Уикърс. — Досието на семейство Престън.

— Добре, сър, — съгласи се Айзекая. — Почакайте.

Уикърс запали лампата до леглото и седна на ръба му. Сега знаеше какво да прави.

Заветната долина се оказа пустиня. Лунните сенки върху белотата на колоните се оказаха мъртъв спомен. А ароматът на розите на отдавна отминалата нощ беше отнесен от ветровете на отлетелите години.

„Ан — каза си той. — Аз се държа с теб като глупак“.

— Как мислиш, Ан? — попита той полугласно. — Ние се карахме и погребахме нашата любов под обидните думи и ако не бяха моите мечти за долината, мечти, които с всяка измината година ставаха все по-призрачни, макар че не знаех това, отдавна щяхме да разберем как стоят нещата.

"Те са взели от нас двамата — мислеше си той — вроденото право да изживеем собствения си живот в нашите истински тела, дадени ни при появата ни на Света. Превърнали са ни в подобие на мъж и жена и ние вървяхме в живота като сенки, отразени на стената. А сега искат да ни отнемат правото на смърт и съзнанието за изпълнен дълг. И ние трябва да изживеем един лъжлив живот — аз и ти като андроиди, надарени с жизнената сила, принадлежаща на друг човек.

— Ще скъсам с тях — реши той. — Ще скъсам с всички техни двойни животи и със състоянието на изкуствено същество.

Той ще се върне на онази Земя. Ще намери Ан Картър, ще й каже, че я обича, обича не с призрачната любов под лунна светлина с аромат на рози, а с истинската любов на мъж, загубил пламъка на младостта. Те ще заминат заедно и ще изживеят собствения си живот — той ще пише книги, а тя ще ходи на работа и ще се постараят, доколкото е възможно, да забравят, че са мутанти.

Вслуша се в шумовете на къщата, тихите шумове на нощната къща — те не се чуват през деня, когато е изпълнена с човешки гласове. Помисли си, че при желание може да се разбере този език. Къщата ще ви разкаже всичко, което искате да знаете — какво е било изражението на лицето на този или онзи, как е била произнесена една или друга дума. И всичко, което може да направи или да помисли човек насаме със себе си.

В досието няма да намери всичко, което би искал да узнае. Там няма да се окаже цялата истина, която търси, но там ще има сведения за него, за бедния фермер и жена му — неговите баща и майка.

Вратата се отвори и се появи Айзекая с папка под мишница. Той подаде папката на Уикърс и застана в очакване до стената.

С треперещи пръсти Уикърс отвори папката и още на първата страница видя:

Уикърс Джей, род. 5 авг. 1937 г., п. ж. 20 юни 1956 г., д. п., в.,н. п.,скр.

Не схващаше смисъла на написаното.

— Айзекая.

— Да, сър.

— Какво значи всичко това?

— За какво говорите, сър?

— Ето, тези съкращения — Уикърс посочи с пръст, — п. ж. и така нататък.

— Джей Уикърс, роден на 5 август 1937 година, преместване на живота 20 юни 1956 година, дар за предвиждане, усет за време, наследствена памет, скрита мутация. Всичко това означава, че вие още не сте се събудили.

Уикърс погледна по-надолу — там имаше имена, свидетелство за брак, в резултат на който той се бе родил.

Чарлс Уикърс, род. 10 ян. 1907 г., конт. 8 авг. 1928 г., пр., в., ел., н. п., спр. ж. 6 февр. 1961 г.