Гевин Дънкан, плантатор, каза си той и му хареса как прозвуча. Плантатор от планетата Леърд. Но всичко това нямаше да го бъде, ако Сита идва тук нощ след нощ и изяжда растенията вуа.
Той се взря през рамо и видя как Зикара препуска към селището на туземците.
Улучих слабото им място, със задоволство констатира той.
Той прекоси полето, пресече двора и се насочи към къщата. Една от ризите на Шотуел висеше на въжето, напълно неподвижна в безветрената утрин.
Ама че проклета работа. Все тия глупави туземци, които непрекъснато ти се мотаят в краката и задават глупави въпроси. Ако трябва да е справедливо обаче, то това е работа на Шотуел. Именно за това го бяха изпратили Социолозите.
Дънкан доближи хижата, блъсна вратата и влезе. Шотуел, гол до кръста се миеше наведен над легена.
Закуската се готвеше на печката от един възстар туземец, който им служеше като готвач.
Дънкан прекоси стаята и свали тежката пушка от куката. Той дръпна затвора и го провери.
Шотуел се приближи за пешкира.
— Случило ли се е нещо? — попита той.
— Сита е влизала в полето.
— Сита?!
— Едно животно — каза Дънкан. — Изяла е десет реда от вуата.
— Каква е тя? Голяма? Малка? Какви са отличителните и белези?
Туземецът започна да сервира закуската. Дънкан се приближи до масата, постави пушката в единия и ъгъл и седна. Наля възсолена течност от един голям чайник в чашите.
Господи, помисли си той, какво не бих дал за чаша кафе.
Шотуел придърпа стола си към масата.
— Ти не ми отговори — каза той. — Как изглежда тази Сита?
— Не бих могъл да знам — отговори Дънкан.
— Как така? Както личи, ти се каниш да я преследваш, а как ще я уловиш ако не знаеш…
— Ще я проследя. Съществото, което открием в другия край на дирята сигурно ще бъде Сита. Щом я хванем, ще разберем как изглежда.
— Ние!
— Туземците ще ми дадат водач. Във всеки случай някой от тях е по-добре, отколкото куче.
— Слушай, Гевин, аз ти създавам много грежи, а ти си толкова добър с мен. Ако мога да ти помогна с нещо, бих дошъл с теб.
— Двама се движат по-бързо от трима. Освен това, ако не хванем тази Сита бързо, тя би могла да се притаи и да се подготви за продължителна съпротива.
— Добре тогава. Кажи ми поне нещо за тази Сита.
Дънкан наля овесена каша в паницата си и подаде чайника на Шотуел.
— Тя е нещо съвсем специално. Туземците се страхуват от нея до смърт. Много и какви ли не легенди се носят, например, че е недосегаема и неуязвима. Сита, това е собствено име, винаги с главна буква. Виждали са я на различни места и по най-различно време.
— И никой ли не е убил някоя?
— Поне аз не съм чул някой да го е сторил — Дънкан потупа пушката. — Нека само я взема на мушка.
Той започна да яде, загребвайки с лъжица овесената каша, дъвчейки баятия хляб, останал от снощи. Отпи малко от възсолената напитка и потръпна.
— Някой ден, — каза той, — ще събера достатъчно пари и ще си купя фунт кафе. Само като си помислиш…
— Причината е в транспортните цени, — каза Шотуел. — Аз ще ти изпратя един фунт, когато се върна.
— Не и на цената, която искат за превозването с кораб, — каза Дънкан. Не искам и да чуя за това.
Известно време те се храниха мълчаливо. Накрая Шотуел каза:
— Нищо не постигнах, Гевин. Туземците отговарят с желание на всички мои въпроси, но това не добавя нищо към това, което вече знам.
— Опитах се да те предупредя. Можеше да си спестиш времето.
— Трябва да има някакъв отговор, — Шотуел упорито поклати глава, — някакво логическо обяснение. Лесно е да се каже, че сексуалният фактор не може да бъде изключен, но именно това е, което става тук, на Леърд. Лесно е да възкликнеш, че безполово животно, безполова раса, а още повече безполова планета са невъзможни, но именно това е, което е налице тук. Някъде се крие отговора на загадката и аз трябва да го открия.
— Задръж така, — прекъсна го Дънкан. — Няма смисъл да търсиш игла в копа сено. Освен това тази сутрин нямам нито време, нито настроение да слушам лекциите ти.
— Но не ме тревожи само липсата на пол, — продължи Шотуел упорито, — въпреки, че това е в центъра. Има допълнителни ситуации, произтичащи от това, които са доста интригуващи.
— Не се и съмнявам, — каза Дънкан, — но ако обичаш…
— Без пол няма основа за създаване на семейство, без семейство няма племе, а туземците имат сложна племенна организация, с табута за регулация. Някъде в основата трябва да съществува особен обединяващ фактор, принадлежност към някаква общност, обуславяща странни взаимоотношения, нещо като братство…
Читать дальше