Клифърд Саймък: Светът, който не може да бъде

Дънкан поклати глава.

— Само съм за лов в това състояние. Ще трябва да се прибирам.

— Вуата ли бе причината да започнеш да ме преследваш?

— Вуата е моето средство за преживяване, — каза Дънкан. — Не мога да те оставя да я ядеш.

Сита стоеше тихо и Дънкан я наблюдаваше известно време, след което се обърна. Използувайки пушката като патерица, той си тръгна накуцвайки.

Сита побърза да го настигне.

— Какво ще кажеш да сключим договор, господине? Аз няма да закачам вуата, а ти няма да ме преследваш. Това е честно, нали?

— Това ме устройва напълно, — каза Дънкан. — Значи се разбрахме.

Той протегна ръка и Сита я пое с лапата си. Здрависването им беше някак непохватно, но много тържествено.

— Сега, — каза му Сита, — аз ще те изпратя до фермата, — в противен случай кресливците ще те нападнат преди да си напуснал пределите на гората.

Те поспряха на един баир. Долу под тях лежеше фермата, с лехите вуа, прави и зелени на фона на червената почва.

— От тук можеш да се оправиш и сам, — каза Сита. — Аз много отслабнах. Необходими са ужасни усилия, за да поддържам интелекта си. Иска ми се вече да се върна към спокойствието на незнанието.

— Беше ми приятно да се запознаем, — каза Дънкан учтиво. — И много ти благодаря, че остана с мен.

Той се спусна надолу по баира, опирайки се на своята пушка-патерица. Изведнъж се сети нещо, намръщи се обезпокоено и се обърна.

— Слушай, — каза той, — ти ще станеш отново животно. Тогава ще забравиш всичко. И някой ден ти ще видиш тази хубава, крехка вуа и…

— Много просто, — каза Сита. — Ако ме откриеш във вуата, само започни да ме преследваш. Щом ти си по следите ми, аз бързо ще стана умна, ще си припомня всички и…

— Добре — съгласи се Дънкан. — Надявам се, че ще се постараеш.

Сита го гледаше как се отдалечава, куцайки надолу по хълма.

Възхитителен е, помисли си тя. Следващият път, когато си имам потомство, мисля да си отгледам дузина като него.

Тя се обърна и потъна в гъсталака.

Усети как интелигентността и се изплъзва отново, почувствува как се връща стария, не обременяващ с нищо комфорт на неведението, но все още в нея пламтеше радостното предчувствие за голямата изненада, която беше приготвила за новия си приятел.

Как ли ще се учуди, когато му се изтърся пред вратата, помисли си тя!

Дали ще остане доволен?

© 1972 Клифърд Саймък

Clifford Simak

The World that Couldn’t Be, 1972

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/995]

Последна редакция: 2006-08-06 15:18:23

Непреводима игра на думи: brоthеrhооd — братство; sistеr — hооd — непреводимо, също като brоthеrhооd само че от женски род, а ithооd, също без превод, означава нещо като общност от същества, които нямат пол.