Виктор Островски - Мосад (По пътя на измамата)

На следната утрин блондинката отново бе там и Донован замина с нея. Той се появи и на по-следващия ден, но момичето го нямаше, тогава Донован предложи на Халим да го закара, като преди това се отбият в някое крайпътно заведение да пият по едно кафе. Що се отнася до красивата му приятелка, Донован поясни:

— О, тя просто е една фльорца, която срещнах случайно. Започна да проявява прекалено много капризи и трябваше да я зарежа. Жалко все пак — много я биваше, ако разбираш какво имам предвид. Но за такова нещо човек никога не остава на сухо, приятел.

Халим не спомена за новия си приятел пред Самира. Това бе нещо, което искаше да запази само за себе си.

След като Самира замина за Ирак, Донован каза на Халим, че му се налага да иде до Холандия по работа за около десет дни. Двамата бяха станали добри приятели и той често го возеше с ферарито. Преди да тръгне, Донован остави на Халим визитната си картичка. Офисът, чийто адрес бе посочен на нея, естествено не се използваше по предназначението си, но все пак бе действителен, със свой телефон и секретарка, в случай че Халим позвънеше или дойдеше да огледа внушителната фирма и новата сграда недалеч от Елисейските полета.

През цялото това време Рен (Донован) всъщност остана в тайната квартира, където след всяка среща с Халим разговаряше с шефа на отдела или заместниците му, за да обмислят следващия ход, да докладва, да прослушат записа от подслушването и да обсъждат поотделно всеки възможен вариант за действие.

Рен минаваше по заобиколен път винаги, когато се прибираше в тайната квартира, за да е сигурен, че не са го проследили. Там той оставяше британския си паспорт и се залавяше за докладите. Първият от тях представляваше подробна информация за казаното по време на срещата с Халим.

Вторият доклад засягаше само изпълнението на задачата. В него се съдържаха петте главни въпроса, а именно кой, какво, кога, къде и защо. Отбелязваше се всичко случило се на срещата. Вторият доклад се слагаше в отделна папка и се предаваше на бодел, или куриер, който разнася съобщенията между тайните квартири и посолството.

И двата вида доклади се изпращат в Израел поотделно: или чрез кодовия ръкав на компютъра, или с дипломатическата поща. Вторият вид доклад е разделен на части, за да не може да бъде дешифриран. В първата може да се казва: „С рещнах се със субекта в“ (вж. част 2), а в другата се дават точните координати на мястото и пр. Всеки човек има по две кодови имена, въпреки че сам той не ги знае: първият шифър е информационен, а вторият — действителен за текущата операция.

„Мосад“ отделя винаги най-голямо внимание на връзката между отделните групи. Тъй като знаят какво самите те могат да предприемат, то следва да се допусне, че и противникът може да направи същото.

След заминаването на Самира Халим престана да спазва каквото и да е разписание. Често се отбиваше след работа в града и вечеряше сам в някой ресторант или пък ходеше на кино. Веднъж се обади на приятеля си Донован и му остави съобщение. Три дни по-късно Донован му позвъни. Халим предложи да излязат и Донован го заведе в едно скъпо кабаре с програма и разкошно меню. Той настоя да плати сметката.

Халим пийваше порядъчно и през цялата вечер Донован му разправяше за последната си сделка, щял да продава стари товарни контейнери в разни африкански държави, където ги използвали вместо къщи.

— Там хората живеят в ужасна мизерия. Направо пробиват дупки в контейнерите вместо врата и прозорци и се нанасят вътре — обясни Донован. — В Тулон има цял склад с такива, ще ги взема почти без пари. Тази събота и неделя отивам там. Защо не дойдеш и ти с мен?

— Само ще ти се пречкам — рече Халим. — Нищо не разбирам от бизнес.

— Глупости. Дотам и обратно има много път и ще се радвам да ми правиш компания. Ще преспим една нощ и в неделя се връщаме. Така или иначе, нали нямаш никакви планове за уикенда?

Планът за малко да се провали, защото тамошният саян се простуди в последния момент. Наложи се ролята на търговец на контейнери да поеме друг катса.

Докато двамата се пазаряха за цената, Халим забеляза, че един от контейнерите, окачени на крана, е с ръждясало дъно (всъщност всички бяха такива и бе предвидено Халим да го забележи). Той дръпна Донован настрана, за да му каже, и приятелят му успя да спазари отстъпка за повече от 1200 бройки.

По-късно, докато вечеряха, Донован даде на Халим 1000 щатски долара в брой.

— Не се притеснявай. Вземи ги — рече той. — Ти ми спести доста повече, като ми посочи оная ръжда. Не че това щеше да има някакво значение за купувачите, но тоя мошеник, дето ги продаваше, не го знаеше.