Виктор Островски - Мосад (По пътя на измамата)

— Вашият проект представлява за нас един съвършен модел, който може да бъде продаден на тези хора — каза Ицик.

— Ще са необходими, разбира се, и някои малки детайли, планове, такива неща, а после от това ще направим цяло състояние. Само че ще трябва да си остане между нас. Не искаме Донован да научава, защото и той ще иска дял. Ние сме се свързали с когота трябва, ти имаш експертизата… Наистина нямаме нужда от него.

— Ами не знам — обади се Халим. — Той винаги е бил добър към мен. Пък и това не е ли малко опасно?

— Глупости. Няма никаква опасност — каза Ицик. — Ти трябва да имаш достъп до тези неща. А ние искаме само да ги използваме като модел, това е всичко. Ще ти платим хубаво и никой никога няма да научи. Как ще разберат? Такива неща са ставали винаги.

— Предполагам — каза Халим, като все още се колебаеше, но вече видимо заинтригуван от перспективата за големи пари. — А Донован? Не ми харесват тези работи зад гърба му.

— Мислиш ли, че той те осведомява за всичките си сделки? Хайде. Той никога не ще научи. Бъди си приятел с Донован и си върши работата с нас. Ние никога не бихме допуснали той да узнае, защото ще иска дял.

Сега вече наистина го бяха спечелили. Обещанието за богатства, чийто произход завинаги ще остане тайна, окончателно преля чашата. Все пак Голдщайн му бе симпатичен и той се държеше непринудено, сякаш не им помагаше да създадат бомба. А и защо трябваше Донован някога изобщо да научава. Така че, мислеше си Халим, защо не?

Халим бе официално завербуван и като повечето завербувани изобщо и не подозираше.

Донован му плати 8000 щатски долара за помощта му с тръбите и на следващия ден след пищно празненство, което завърши с жена в леглото, щастливият иракчанин бе върнат с частния самолет обратно в Париж.

На този етап Донован трябваше да изчезне, за да спести на Халим неудобството от премълчаните неща. За известно време той наистина изчезна, въпреки че остави на Халим телефонния си номер в Лондон, в случай че има нещо. Донован каза, че заминава да сключи сделка в Англия и не бил сигурен колко време ще отсъства.

Два дни по-късно Халим се срещна в Париж с новите си бизнеспартньори. Ицик, много по-настоятелен от Донован, искаше цялостен план на оборудването на завода, детайли за разположението и капацитета му, а също и прецизна програма за изграждането му.

В началото Халим се справяше без видими проблеми. Двамата израелци го научиха как да преснима, използвайки „пейпър пейпър“, специална хартия, която се поставя върху документа, който трябва да се снима, а отгоре за няколко часа се затиска с книга или друг предмет. Текстът се пренася на хартията, която изглежда като обикновената, но когато се обработи, получава се образът на снимания материал.

Ицик искаше от Халим все повече и повече информация и на всеки етап се разплащаше щедро. Но с времето иракчанинът започна да показва признаци на смущение, т.нар. „шпионска реакция“ — заливаха го горещи и студени вълни, не намираше покой, не можеше да заспи.

Типични психологически симптоми, предизвикани от непрестанния страх, че ще го хванат. Колкото повече се заплиташе играта, толкова по-голям ставаше страхът от евентуални последици.

Какво да се прави? Единственото, което му идваше наум, бе да се обади на своя приятел Донован. Той би могъл да знае. Той познаваше хора на високопоставени и мистериозни места.

— Трябва да ми помогнеш — проплака Халим. — Имам проблем, но не мога да говоря за това по телефона. В беда съм и имам нужда от помощта ти.

— За това са приятелите — увери го Донован и му каза, че се връща след два дни. Срещнаха се в „Софител“.

— Измамиха ме — викаше Халим и си призна за „секретната сделка“ с немската компания в Амстердам. — Съжалявам. Ти беше такъв добър приятел, а аз бях подмамен от парите. Жена ми винаги е искала да печеля повече. В това видях шанса си. Постъпих толкова егоистично и глупаво. Моля те, прости ми. Така се нуждая от помощта ти!

Донован се показа крайно великодушен към Халим.

— Това е бизнес — каза той, но предположи също така, че немците може би са агенти на ЦРУ.

Халим застина.

— Дадох им всичко, което можах — каза той за радост на Рен, — а те ме натискат за още.

— Нека помислим — рече Донован. — Познавам някои хора. Все пак не си първият, който някога е бил подмамван с пари. Но хайде сега да се отпуснем и да се позабавляваме. Тези неща рядко са толкова лоши, колкото изглеждат на пръв поглед.