Виктор Островски - Мосад (По пътя на измамата)

За изпълнението на тази задача бяха нужни две групи. Първата, „Ярид“, която отговаряше за безопасното протичане на операцията в Европа, трябваше да проследява съвсем точно Халим и жена му Самира. Къде ходят, с кого се срещат, кога… Те трябваше да разберат на кого служи Халим, на Ирак или Франция, и да осигурят апартамент чрез един евреин, техен помощник (един от парижките саяни по недвижимото имущество бе натоварен с намирането на апартамент в посочения квартал, като, разбира се, не трябваше да задава никакви въпроси).

Втората група, „Невиот“, трябваше да прониква навсякъде, където е необходимо, да извършва щателен оглед на посочени апартаменти и да инсталира подслушвателни устройства — „дървеници“, ако трябва да се монтира в масата или в перваза например, или „манисто“, ако се изискваше телефон.

Отрядът „Ярид“, осигуряващ безопасното протичане на операцията в Европа, се състоеше от три групи, всяка от седем до девет души, като две от тях действаха в чужбина, а третата в Израел беше резервна. Възлагането на задача на някоя от групите обикновено предизвикваше доста разгорещени спорове, защото всяка нова операция, в която те участваха, се считаше за жизненоважна.

Отрядът „Невиот“ също се състоеше от три групи, но от експерти, обучени в извличане на информация от всякакви предмети, което означава тайно проникване и фотографиране на документи, инсталиране на устройства по сгради и стаи без никаква следа и без контакт с когото и да било. В колекцията им от инструменти има специални ключове за повечето големи хотели в Европа, но те постоянно изобретяват нови методи за отваряне на врати, които изискват специална карта, код или други средства. Някои хотели например имат ключалки, които се отварят само от отпечатъците на госта на стаята.

Веднъж поставени в апартамента на Халим, подслушвателните устройства, или „дървениците“, трябваше да бъдат внимателно следени, а разговорите записвани от служител на „Шиклут“ (подслушвателния отдел). Касетата от първия ден щеше да се изпрати в отделите на Тел Авив, където да се определи използваният диалект и да се посочи човек, владеещ го най-добре, който да бъде изпратен по най-бързия възможен начин в Париж, за да обслужва устройствата и да снабдява групите с моментални преводи.

Но на този етап от операцията всичко, с което разполагаха, бе само едно име и адрес. Не само че нямаха снимка на иракчанина, но и абсолютно никакви гаранции, че ще бъде полезен. В началото отрядът „Ярид“ само наблюдаваше жилището на Халим от улицата или от близкия апартамент, за да разбере как изглеждат той и жена му.

Всъщност първият контакт бе осъществен два дни по-късно, когато една привлекателна жена с къса коса, която се представяше като Жаклин, почука на вратата на Халим. Това бе Дина. Работеше в „Ярид“ и задачата й бе просто добре да огледа жената на Халим и да я идентифицира пред групата, така че истинското наблюдение да може да започне. Под предлог, че продава парфюми, които й доставяли в големи количества, с всичките му разрешителни документи, Дина ходеше от врата на врата, за да избегне подозрението, и предлагаше стоката си и на другите жени, като не подмина нито едно жилище в триетажната сграда. Беше се постарала да пристигне у Халим, преди той да се е върнал от работа.

Предложението накара Самира и другите жени в къщата да потръпнат от радост. И нищо чудно, защото цените бяха много по-ниски от тези в магазините. Клиентите трябваше да платят половината в аванс, а остатъка при доставянето на поръчката, имаше и обещание за „безплатен подарък“.

За голям късмет Самира покани „Жаклин“ вкъщи и изля мъката си пред нея. Колко била нещастна, как съпругът й не искал да успее, не бил предприемчив, а тя произхождала от заможно семейство и вече й дотегнало да живее от собствените си пари и да ги пилее в залите за бинго. На всичко отгоре след две седмици щяла да се връща в Ирак, щели да оперират майка и, а операцията била тежка. Тогава съпругът и щял да остане съвсем сам и още по-уязвим.

„Жаклин“, приела ролята на студентка от добро семейство от Южна Франция, която в свободното си време продава парфюми, за да си докара нещо отгоре, се показа крайно съпричастна към мъката на Самира. Макар че първоначалната й задача бе само да идентифицира жената, големият й успех не можеше да се оспорва. При наблюдението и най-нищожният детайл се докладва след завръщане в „тайната квартира“, където групата „смила“ информацията и планира следващата стъпка. А това означава часове наред, въпрос след въпрос, стотици пъти предъвкване на един и същ детайл, кавги, когато различни хора дискутират значимостта на определено действие или фраза. Екипът работи в мъгла от цигарен дим, а кафето се лее като от чешма, така че с всеки изминал час атмосферата в тайната квартира става все по-напрегната.