Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо

Блейн цъкна отрицателно.

— Картината никак не е приятна.

— А Сара? И тя е паранормална.

— Ще ти кажа, приятелю. Сара е от добро потекло. Попаднала е в лошо време, но родът й живее тук повече от век. Градът просто я търпи.

— А тя е полезна и като шпионин, а? Шерифът кимна и се изхили, като каза с прилив на местна гордост:

— Не са много нещата, които убягват на нашата Сара. Тя е постоянно заета да наблюдава странниците, които идват в града.

— Много ли паранормални сте заловили по този начин?

— Горе-долу. От време на време. Бих казал горе-долу голям брой.

Той се придвижи до бюрото и рече:

— Просто изпразни джобовете си тук. Законът го изисква. Ще ти измисля заповед за задържане.

Блейн зарови из джобовете си. Портфейл, кредитни карти, носна кърпа, връзка ключове, кибрит и най-накрая револвера.

Извади го доста енергично и го остави при останалите неща.

Шерифът го видя и попита:

— Имал си го през цялото време, а? Блейн кимна.

— И въобще не го използва?

— Бях прекалено уплашен, за да се сетя за него.

— Имаш ли разрешително?

— Той дори не е мой.

Шерифът тихичко подсвирна през зъби.

Вдигна револвера и го отвори. Проблесна медното сияние на куршумите.

Шерифът отвори едно чекмедже и го хвърли вътре.

— Сега — каза той, сякаш с облекчение — имам легален повод да те задържа.

Вдигна кибрита и го подаде на Блейн.

— Ще ти трябва за пушене. Блейн го прибра в джоба си.

— Мога да ти донеса цигари — каза шерифът.

— Няма нужда. Понякога паля, но не съм голям пушач.

Шерифът откачи връзка ключове от един пирон.

— Ела.

Блейн го последва в коридор, който водеше към редица клетки.

Шерифът отключи най-близката от другата страна на коридора.

— Всичките са на твое разположение. Пуснах последния снощи. Едно момче, което минало границата и се насвяткало. Въобразило си, че е силно колкото белите хора.

Блейн влезе в клетката. Шерифът трясна вратата и я заключи.

— Ако искаш нещо — каза той гостоприемно, — просто ме извикай и ми кажи. Ще ти го донеса.

Беше преминало през много наименования.

Едно време са го наричали екстрасензорно възприятие. По-късно станало известно като псионика или за по-кратко — пси. Но в самото начало е било назовавано магия.

Шаманът с окисите, които използвал за боядисване, с ашиците, които тракали в черепа, с торбичката си с отвратително съдържание може би го е упражнявал по един по-несръчен начин още преди да е била написана първата дума. Опитвал се е да схване принципа, който не е разбирал, като по-скоро дори не е знаел, че не разбира, и не е съзнавал, че въобще има нещо, което да разбере. А знанието се е предавало — от неподходящи във все по-неподходящи ръце. Магьосникът от Конго го е използвал, жреците от Египет са го знаели, мъдреците от Тибет също са били запознати с него. И във всички тези случаи то не е било използвано мъдро, не е било разбирано правилно, било е смесвано с много глупави суеверия и във времената на логиката е било дискредитирано, като едва ли е бил останал някой, който да вярва в него.

Във времената на логиката са възникнали методът и науката. В света, изграден от науката, няма място за магията, защото в нея няма метод или система и не може да бъде редуцирана до една обща формула. Затова тя е подозрителна, вън от границите на приличието и считана за пълна глупост. Нито един човек, който е напълно с разсъдъка си, не би я приел.

Сега я наричаха ПК (вместо „паранормална кинетика“, което е твърде дълго за изговаряне). Тези, които разполагаха с паранормална кинетика, биваха наричани паранормалници и биваха затваряни в затвори, а понякога ги чакаше дори по-лош край.

Това беше странно, ако човек се замислеше. Защото въпреки неясната пропаст, която лежеше между ПК и науката, именно подреденият ум, който науката бе донесла на човешката раса, можеше да накара ПК най-после да заработи.

И колкото и странно да изглеждаше, каза си Блейн, било е необходимо първо да се появи науката. Защото науката е трябвало да бъде развита, преди човекът да може да проумее силите, които са освободили ума му от оковите. Науката е трябвало да бъде развита, преди менталната енергия да може да бъде овладяна и накарана да работи от тези, които са я носили в себе си. Защото дори в учението за ПК е имало нужда от метод, а науката е била инкубаторът, в който този метод бил създаден.

Имаше хора, които смятаха, че в далечното минало пътят пред човека се е разклонил в две посоки. Едната била отбелязвана като „магия“, а другата като „наука“. Човекът бил поел по пътя на „науката“ и е оставил „магията“. Много от тези хора считат също така, че човекът е направил огромна грешка при избора на своя път. Те казват: вижте колко далеч бихме стигнали, ако бяхме избрали „магията“ в началото.