Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо

Това същество в мозъка му се беше проявило преди известно време с истински темпорален трик. Или метаболизъм? Нямаше как да разбере каква е истината — дали той се беше движил по-бързо от нормалното, или времето се забави за всички останали, освен за него самия.

А ако избяга, какво?

Към Южна Дакота, както беше казала Хариет?

Може би да, помисли Блейн. Нямаше други планове. Не бе имал време за планове. Пред него бе стоял само голият, ясен проблем да се измъкне от клещите на „Фишхуук“. Преди години, помисли си той, можеше да направи план, но тогава това му бе изглеждало твърде далечно. Беше му се струвало невъзможно да се случи точно на него. А сега седеше тук, затворен в килия в един малък град, чието име дори не знаеше, с не повече от петнадесет долара, които при това бяха заключени в бюрото на шерифа.

Седеше и слушаше шума на преминаваща по улицата бензинова кола, както и далечното чуруликане на птичка. В този момент призна пред себе си, че се е набъркал в ужасна, наистина ужасна каша.

Мъжете чакаха отвън, седнали на стълбите, като се опитваха да не личи, че охраняват съда. Погледите им не се нравеха на Блейн.

Вратата на кабинета на шерифа се отвори, после се трясна и по пода се чуха стъпки. Зачуха се и неясни гласове. Блейн дори не се заслуша. Какво полза имаше да ги слуша? Какво полза имаше от каквото и да е?

После небрежната походка на шерифа мина през кабинета и навлезе по коридора. Блейн вдигна поглед в мига, в който шерифът спря пред килията му.

— Блейн, отецът е дошъл да те види.

— Какъв отец?

— Свещеникът, езичнико. Пасторът на енорията.

— Не разбирам какво общо има той с това.

— Ти си човек, нали? Значи имаш душа.

— Не мога да отрека.

Шерифът му хвърли строг и озадачен поглед:

— Защо не ми каза, че си от „Фишхуук“?

— Има ли значение? — сви рамене Блейн.

— Мили боже! Човече, ако хората в този град знаеха, че си от „Фишхуук“, щяха вече да са те обесили. Може и да оставят някой обикновен паранормалник да се измъкне от лапите им, но не и човек от „Фишхуук“. Подпалиха Търговския пункт преди около три години, а представителят на агенцията едвам се измъкна от града.

— И какво би направил ти, ако те решат, че е необходимо да ме обесят? — заинтересува се Блейн.

Шерифът се почеса но главата.

— Ами, разбира се, ще направя каквото мога.

— Покорно благодаря. Предполагам, че вече си се свързал с „Фишхуук“.

— Казах им да дойдат да те вземат. Да те махнат оттук.

— Ето това се казва истински приятел! Шерифът се ядоса.

— Защо се довлече в този град? — запита той с доста жар. — Това би могло да бъде едно тихо, мирно, достойно място, ако не се появяваха кретени като теб.

— Бяхме доста гладни и спряхме да закусим.

— Сам си си наврял главата в примката — рязко каза шерифът. — Надявам се Господ да ми помогне да те отърва.

Тръгна към вратата, после се обърна и каза:

— Ще ти пратя отеца.

Свещеникът влезе в клетката и спря за момент, взирайки се в сумрака на килията. Блейн се изправи и каза:

— Радвам се, че дойдохте. Най-доброто, което мога да ви предложа, е да седнете тук, на нара.

— Не се притеснявайте. Благодаря ви. Аз съм отец Фланаган и, надявам се, не ви преча.

— Ни най-малко. Щастлив съм да се запозная с вас.

Отец Фланаган се присви, за да седне на нара, като леко изстена от усилието. Той беше възрастен, възпълен човек с миловидно лице и изсъхнали ръце, които имаха вид на измъчвани от артрит.

— Седни, синко — каза той. — Надявам се, че не те притеснявам. Предупреждавам те още преди да сме започнали разговора, че съм ужасно любопитен. Предполагам, причината за това е, че дълго време бях пастор на група хора, които независимо от възрастта си се държаха като деца. Има ли нещо специално, за което би искал да поговорим?

— Не, можем да разговаряме за каквото и да е с изключение на религията.

— Не си ли религиозен, синко?

— Не особено. Винаги, когато се замислям за религия, се обърквам.

Старецът поклати глава.

— Живеем в езическо, ненабожно време. Има много като теб. И именно това е моята грижа. А също и на Светата майка църквата. Попаднали сме в тежки времена за душата. Много от хората са по-заети със страха си от злото, отколкото с почитта си към Бога и доброто. Сега се говори за върколаци, вампири и дяволи, а преди сто години всякакви подобни страхове са били изкоренени от умовете ни.

Той с мъка изви тялото си и седна странично, за да може да вижда по-добре Блейн.