Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо

Здесь есть возможность читать онлайн «Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Времето е най-простото нещо: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Времето е най-простото нещо»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Шепърд Блейн е телепат и космически пътешественик. Той работи за агенцията „Фишхуук“, която е материализирала първия опит на човечеството да полети в Космоса не с космически кораби, а чрез силата на ума и параметрите на времето. Докато тялото на Блейн остава на Земята, умът му може да прекосява хиляди светлинни години и да донася информация от далечни галактики и планети.
Всичко е наред, докато по време на едно пътешествие Блейн не открива, че в ума му се е настанило едно извънземно същество. От този момент те са двама в едно тяло…

Времето е най-простото нещо — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Времето е най-простото нещо», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Шерифът ми каза, че си от „Фишхуук“.

— Няма смисъл да го отричам.

— Никога не съм разговарял с човек от „Фишхуук“ — измърмори старият свещеник, сякаш говореше по-скоро на себе си, отколкото на Блейн. — Само съм чувал за „Фишхуук“, а някои от историите, които чух, бяха съвсем невероятни. Тук, преди хората да запалят пункта, имаше един неин представител, но аз така и не отидох да го видя. Хората нямаше да ме разберат.

— От това, което се случи тази сутрин, наистина се съмнявам, че са щели да разберат — съгласи се Блейн.

— Те казват, че си паранормален…

— Изразът е „паранормалник“. Няма защо да го смекчавате.

— А ти наистина ли си?

— Отче, не мога да проумея интереса ви към мен.

— Чисто научен. Уверявам те, чисто научен. Нещо, което лично ме интересува. Можеш да си сигурен в мен — все едно, че сме в изповедалнята.

— По едно време — каза Блейн — науката биваше приемана като скрит враг на всяка религиозна истина. В този случай е същото.

— Но хората отново се страхуват. Затварят вратите си и ги залостват. Не излизат нощем. Шестоъгълни знаци — забележи, шестоъгълни, вместо благословения кръст — висят по портите и прозорците им. Шепнат си за неща, които от Средновековието до момента са били погребани дълбоко. Треперят в опушените от комини ъгли на своите умове. Загубили са голяма част от древната си вяра. Разбира се, изпълняват всички ритуали, но аз виждам неверието по лицата им, чувствам го в разговорите им, долавям го в умовете им. Изгубили са простото умение да вярват.

— Не, отче, не мисля, че са го загубили. Просто са много притеснени.

— Целият свят е притеснен.

И това е вярно, помисли си Блейн. Целият свят е притеснен. Бе загубил културния си герой и въпреки всички опити не можеше да си намери друг. Бе загубил котвата, която го задържаше да устои на ветровете на безумното и нелогичното, и сега плаваше в един океан, за който нямаше карти.

Навремето науката бе играла ролята на културен герой. В нея имаше логика, смисъл и крайна прецизност, която проникваше и в частиците на атома, и в най-крайните кътчета на пространството. Тя бе създала милиони играчки за удобството на своите почитатели и бе сложила ръката и очите на човека върху цялата вселена. Тя беше нещо, в което можеше да се вярва, защото освен всичко друго представляваше и сбор от човешка мъдрост.

Но тя бе превръщана в машини и технологии, защото сама по себе си бе абстрактна, а машините можеха да бъдат видени и пипнати.

После дойде денят, когато заради всичките си чудни машини, заради цялата си славна технология човекът беше изтласкан от пространството и изхвърлен от небесата обратно в земната си хралупа. И от този ден културният герой на науката засвети по-слабо и постепенно започна да отмира в умовете на хората.

А в онзи следващ ден, когато човекът успя да стигне до звездите без помощта на машините, почитта към технологиите изчезна безвъзвратно. Машините, технологиите и самата наука все още съществуваха, все още бяха всекидневно употребявани, все още бяха от значителна важност, но вече не бяха култ.

Защото въпреки че „Фишхуук“ използваше машини, те не приличаха на такива — не бяха машини, които можеха да бъдат приети от обикновената маса хора. Нямаха бутала и колела, нямаха трансмисии, оси и лостове, нямаха нито един бутон. Нямаха нито един от компонентите на нормална машина. Бяха странни и извънземни и не пасваха на нормалното възприятие.

И така човекът бе загубил своя културен герой, а тъй като природата му е така устроена, че той трябва да има някакъв абстрактен идол, когото да почита, се бе получил един крещящ за запълване вакуум.

Паранормалната кинетика благодарение на цялата си странност и извънземност идеално запълваше празнината. Чрез нея най-после всички налудничави култове намериха оправдание. Чрез нея най-сетне се появяваше обещание за пълно удовлетворяване на желанията. Тя беше достатъчно екзотична или можеше да бъде направена достатъчно екзотична, за да задоволи и най-дълбоките човешки емоции, което една обикновена машина никога не можеше да постигне.

И това, помози Бог, беше магията!

Така светът изпадна в истерия по магията.

Махалото бе залюляно, както винаги, прекалено силно и сега се връщаше обратно. Бе освободило ужаса на фанатизма и той се рееше над Земята.

Така човекът още веднъж остана без културен герой, но за сметка на това възприе едно неосуеверие, което скиташе с вой през мрака на това второ Средновековие.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Времето е най-простото нещо»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Времето е най-простото нещо» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
Клифърд Саймък - Избор на богове
Клифърд Саймък
Клифърд Саймък - Заложници в Рая
Клифърд Саймък
libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
libcat.ru: книга без обложки
Клифърд Саймък
Клифърд Саймък - Всичко живо е трева
Клифърд Саймък
Отзывы о книге «Времето е най-простото нещо»

Обсуждение, отзывы о книге «Времето е най-простото нещо» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x