Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо

Може би Хариет не бе само репортерка. Сигурно имаше и някаква друга, много силна причина.

— Имало ли е случай да си рискуваш главата заради Стоун? — попита той.

— Не — отвърна тя. — Само чух за Стоун.

Седяха в колата, заслушани в тишината, и не след дълго далеч в каньона се чу слабото буботене на реактивни двигатели. То бавно се приближаваше нагоре по пътя и Блейн се опита да преброи от колко коли идва. Стори му се, че са три, но не можеше да бъде сигурен.

Колите стигнаха до мястото за обръщане и спряха. От тях слязоха хора, които тръгнаха из храсталаците, като си подвикваха един на ДРУГ.

Хариет протегна ръка и пръстите й се впиха в рамото на Блейн.

Шеп, какво направи с Фреди? (Картина на ухилена мъртвешка глава.)

Само го нокаутирах.

А пистолета му?

Взех го.

(Фреди в ковчег, с лека усмивка на гримираното си лице, с гигантска лилия, забучена между сключените му ръце.)

Не. Нищо подобно. (Фреди с подуто око, с разкървавен нос, с лейкопласт върху пъпчивото си лице.)

Те седяха тихо и се ослушваха. Виковете на мъжете заглъхнаха и колите поеха обратно надолу по пътя. Сега?

Ще почакаме , отвърна Хариет. Дойдоха три коли, а си тръгнаха само две. Една все още ни дебне (редица от слухтящи уши, напрегнати да доловят какъвто и да е звук). Те са сигурни, че сме поели надолу по пътя. Но не знаят къде сме. Това е един капан със стърчащи зъбци. Надяват се да решим, че са си тръгнали, и сами да се издадем.

Те зачакаха. Някъде в гората изцвърча ракун, а една птичка, стресната от нощен хищник, лениво изказа възмущението си.

Има едно място , продължи Хариет, където ще си в безопасност. Стига да искаш да отидеш там.

Където и да е. Нямам избор.

Знаеш ли как изглежда външният свят!

Чувал съм.

В някои градове слагат знаци — дъска с изписани на нея думи: ПАРАНОРМАЛНИКО, НЕ ДОПУСКАЙ СЛЪНЦЕТО ДА ТЕ ОГРЕЕ НА ТОВА МЯСТО! Те са изпълнени с предразсъдъци и нетърпимост и са брадясали, едновремешни проповедници; огромни тълпи фанатици; мъже, облечени в черни пелерини, с маски на лицата с и въже и камшик в ръка; объркани, уплашени хора, криещи егото си зад агресивна външност.

После добави с шепнещ глас:

— Това е позор. Мръсен, гаден позор. Колата на пътя включи моторите си. Те се заслушаха в отдалечаването й.

— Най-после се отказаха — обади се Хариет. — Може би все пак са оставили някого, но ще рискуваме.

Тя запали реактивните двигатели. Колата се насочи нагоре по коритото със запалени светлини. Пътят ставаше все по-стръмен и по-стръмен. Коритото се загуби и автомобилът излезе на някакъв хребет, като избягваше храсталаците. После отново се долепиха до скалиста стена, но този път тя беше вляво. Колата навлезе в някаква цепнатина, която почти докосваше вратите, и отново полека се запромъква. Процепът постепенно се разшири и те се озоваха на един тесен ръб, а над тях се издигаха черни скали. Под тях зееше мрачна бездна. Изкачваха се цяла вечност, вятърът ставаше все по-остър и студен и най-сетне пред тях се откри плоскост, окъпана от спускащата се на запад луна.

Хариет спря колата и се отпусна на седалката.

Блейн слезе и затърси по джобовете си цигари. Откри пакета. В него имаше само една цигара. Беше много измачкана. Той внимателно я оправи и запали. После заобиколи колата и забучи цигарата между устните на Хариет.

Тя си дръпна с благодарност.

После промълви:

— Границата е пред нас. Карай ти. Още петдесет мили без проблеми. Има едно малко градче, където можем да спрем, за да закусим.

Тълпата се беше събрала от другата страна на улицата, срещу ресторанта. Хората се блъскаха около колата на Хариет, наблюдаваха внимателно, но пазеха мъртвешко мълчание. Заплашителна, но не шумна тълпа. Гневна, може би само леко неспокойна, а може би вече на крачка от ужаса. Хората бяха разгневени най-вероятно просто защото се страхуваха.

Блейн опря гръб на стената на ресторанта, където само преди няколко минути бяха закусили. По време на закуската не бе имало нищо нередно. Всичко беше наред. Никой не бе казал нищо. Никой не ги беше наблюдавал. Всичко бе съвсем обикновено и нормално.

— Как ли са разбрали? — попита Блейн.

— Нямам представа — отвърна Хариет.

— Свалили са знака.

— Или пък той сам е паднал. Може би никога не са виждали нещо подобно. Има такива, които не са. Необходима е доста смелост, за да закачиш отново един знак.