Владимир Свинтила - Идеята за равенство сред българите

В това общество, така образувано, няма и не може да има никаква критическа яснота. Примерно България единствена няма литература за Първата световна война. Има една късно написана книга по съветска поръчка, „Холера“, има 2–3 томчета сантиментални разкази на Йордан Йовков (който има там своето обяснение, сега няма да се спирам). Става едно комунистическо въстание, около което има много разговори, много приказки за убийства на 30 хиляди души, което се оказва тинтири-минтири: във въстанието са убити 700 души. При събитията след атентата 1925 г. — 4 хиляди. Това е реалността. Но не възниква никаква литература, не става никаква дискусия. Т.нар. обществен живот не се реализира в никакви форми на културата. Или ако се реализира в някакви форми на културата, те са най-бедните: читалищните беседи с пълната им безотговорност (срещу такъв сказчик ти не можеш да водиш полемика, той ще заяви: аз не съм казал това; няма документация, няма предметност) или в най-низшите форми на журналистиката, каквито са и сега.

Това безумно обществено тяло, то умее да сваля от себе си всяка идея за обществена отговорност и винаги да прехвърли обществената отговорност другиму. Примерно българското участие в Балканската война е едно безумие, всеки днес може да го види: това участие да не се гарантира дипломатически с едно сериозно международно споразумение, да не се гарантира с участието на европейски сили, да се прехвърли всичко това върху арбитража на Петербург, това е една жестока глупост. България служи като един таран и извършва удвояването на сръбската и на гръцката територия. Всеки нормален човек би видял тези ситуации, но ние имаме вече господството, тъй да се каже, на еманципираната тълпа, която всичко знае. Няма да бъде отказано, че в Балканската война се проявява една всеобща героика и т.н., но има и друго: тоя героизъм не е позитивен, защото той не е рационален, той отива отвъд психо-физическите възможности на самия народ. В тази война лайденовата стъкленица на българската нация се изпразва изцяло и от тоя момент нататък ние имаме едно пълно изтощение на българския обществен организъм, който не се е възстановил досега и няма да се възстанови никога. За тази война и за неминуемо следващата при тази ситуация Междусъюзническа война, тълпата освобождава себе си от отговорност, забравя и своя ентусиазъм, и героиката си и всичко стоварва на Фердинанд. Добре, прието. Първата световна война: нима тя става без участието и без решението на същата тази социална маса? Моля ви се, без нейното участие не би могло да се стигне дори до първия акт на мобилизацията. Но какво е важно: че българският народ е освободен, дадена му е самостоятелност, тъй да се каже, като deus ex machina, внезапно, в една година. Няма никакъв исторически опит. И има едно светкавично въвеждане на България в мировата история чрез средствата на войната, което е също така измамно. Българинът не е имал международно участие в течение на едни пет века, не е водил войни, той няма навика към тия събития, няма разума — искам да кажа, обществен, групов, национален разум — за своята организация в тях и разума за един анализ на ставащото. Този разум може да съществува у отделните хора, това няма никакво значение.

Цяло нещастие, е че този афронт на масата не е срещал необходимия отпор. Това е станало почти изключително с Алеко Константинов, с „Бай Ганьо“. За Бай Ганьо е излишно да създаваме митология, демонология и т.н. Това е общото състояние, в Бай Ганьо е тази неучленена българска общност, за която имаха една формулировка: „целокупният български народ“. Бай Ганьо е целокупният български народ. Това, което знаем, това, което можем. В цялата група фейлетони той обаче се откроява само благодарение на това, че е съотнесен към интелектуалния мир. Бай Ганьо в банята, един нов момент — басейнът, това е нещо съвършено ново и непознато в българския живот, старите минерални бани нямат плувен басейн. Пътуването в чужбина, железницата — това е също един нов момент. Бай Ганьо у Иречека — това е също една съпоставка. Бай Ганьо и парламентарният живот. Във всички случаи след съюза „и“ е интелектуалната сфера: Бай Ганьо и интелектуалната сфера. И той е Бай Ганьо само благодарение на това, че е свързан чрез един граматически съюз с обратния на него свят. Тази маса има и своята героика, това не може да бъде отречено, защото има своята жизненост. Това измамва мнозина от интелигентите — че се касае за нещо национално. Лумпенът не може да бъде представител на нацията в нито една сфера на живота, нито дори с това, че може би умира на бойното поле, и това няма никакво значение. Смъртта на бойното поле може да има най-различно съдържание, то не е една и съща смърт. Не по начина, по който умира един лумпен, умира един Дебелянов. „И върху хиляди чела жъртвен кръст е начертан“ — това е Дебелянов. Има огромна разлика между индивидуален живот и живота на лумпениата, между смъртта на индивида и смъртта на лумпена. Това не е казано с високомерие и пренебрежение, а като една чиста констатация, плод на един социологически анализ. [И ето как вече в едно по-модерно време расте този контраст между първичната славянска община, късноантичната клиентела и развиващата се въпреки всичко индивидуалност, расте огромната нетърпимост. Но този целокупен народ има своята победа.