Владимир Свинтила - Идеята за равенство сред българите

Това е едно особено извращение, което по принцип измества навън от българския живот оста на истината, била тя за социалния живот, била за науката — физиката, географията, била за юридическите институции, била за най-обикновени материални истини. Това е време, в което в никакъв случай не може да се допусне, че българското общество има някаква представа примерно за Съединените щати, за тяхното политическо устройство и стопанско развитие и възможности. Извън някакви крещящи информации за стопанската криза 28–32 г., прословутата депресия, в най-гротескните аспекти — нищо друго не е проникнало. Не може да се каже, че в която и да било област на живота, най-малко от всичко на стопанската, това псевдо-традиционно общество е било информирано за нещо. Това е една от най-мрачните последици от превъзмогването в България на индивидуалността. Това тържество, тоя шабаш на тая псевдо-социална група, борбата й въобще срещу интелектуалното начало, борбата й срещу интелектуализацията на българския живот довежда до едно всеобщо неведение по отношение на всичко.

В България никога не е бил ясен примерно проблемът с Рейнската област и с Бавария. Ако се прегледа целият печат от епохата, това не може да не се види. Какъв е проблемът с Рейнската област? Франция я окупира, защото не получава от Германия репарации. С окупацията се предизвиква страшният срив — 7 милиона безработни. Кризата в Германия в българското съзнание никога не е била свързвана с окупацията на Рейнската област. Това са много интересни проблеми, защото в обществения ум се извършват едни такива избирания на теми и на връзки, които позволяват лансирането на най-невероятни теми и становища. Т.е. в областта на информацията поради тоя манталитет е вече възможен всеки хаос. И са възможни всички превратни изложения примерно на политическото състояние.

В Бавария избухва комунистическа революция, там образуват съветска република. Тази революция е бита не от баварските въоръжени сили, а от централните немски въоръжени сили, защото Бавария има особен статут, тя е самостоятелна към Германия. В Бавария се образува, както в Ренания, силно сепаратистко движение. Там самото правителство, армейските части, са за скъсване с Германия. Сега, какъв е прословутият т.нар. пуч на Адолф Хитлер? Има една декларация на баварското правителство за пълно откъсване на Бавария от Германия. На следващия ден националсоциалистите правят протестна демонстрация против откъсването, мирна, разрешена от всички конституции на света. При тази демонстрация са разстреляни 29 души, на които впоследствие е посветена „Моята борба“. Те са разстреляни при една съвършено мирна манифестация. Не става дума за никакъв пуч, а за една манифестация против сепаратизма. Ето, тази информация никога не е проникнала в България — при наличието на дясна преса, на Цанково движение, дори на т.нар. Българска националсоциалистическа партия (и такава е имало).

Това всеобщо неведение се изразява в политиката на отделните партии. Примерно Земеделският съюз е абсолютно неориентиран в който и да било от проблемите на епохата. Да вземем дори позицията на Стамболийски по отношение на ВМРО: че това са престъпници. Тука в никакъв случай една такава позиция не може да бъде оправдана с народничество, с антибуржоазност, това е липса на съзнание за сетивната реалност. Този антиинтелектуализъм прерязва връзката между действителността и съзнанието. Ако се обърнем примерно към Комунистическата партия — тя няма никакво реално виждане на процесите. В един момент, в който самата комунистическа партия има оценка за „частичното стабилизиране на капитализма“, БКП прави въстание. Това въстание е направено с една особена психология: че буквално на следващия ден или в следващите месеци почва мировата революция. Трябва да кажа, че една такава неинформираност за мировата ситуация е характерна не само за комунистическата партия, характерна е за земеделците, за т.нар. радикали, които играят една ужасна роля в цялата тая история, характерна е и за българската социалдемокрация.

Вече в 20-те години българският политически живот не се намира в никакъв корелат с политическия живот в Европа. Нито дори комунистическата партия в някакъв корелат със Съветска Русия. Защото например до установяването на ТКЗС-тата в България не е имало нито един човек, който да знае какво значи колхоз. Още един пример от живота тогава: в България има едно голямо кооперативно движение, което аз не зная колко е стопанско, колко е утопично, колко е партизано-политическо — няма да отхвърля идеята за кооперативизма. (Макар че нито едно от модерните средства за производство, технология и т.н. не дойде от кооперативни групи.) Това кооперативно движение се беше разпространило много и с покровителството на държавата, защото му се даваха привилегии, кооперациите имаха някъде 80–90 монопола, за монополите тепърва ще говорим. Решават, че кооперативната форма е най-добрата и че България трябва да мине към пълно коопериране на земята. Това решение е взето в министерството на земеделието в 1938 г., когато министър на земеделието е Иван Багрянов. Чиновници от министерството отиват в съветската легация и искат да им дадат цялото законодателство за колхозите и совхозите. От руска страна са били убеждавани, че това не е възможно за България, защото колхозите и совхозите предполагат национализиране на земята. От българска страна е показано неразбиране, какво значи това национализиране на земята. Една комисия от шест души е успяла все таки да получи от Москва около стотина брошури, трудове и т.н. и е работила за коопериране на цялото българско земеделие. Тази комисия се саморазтурва в деня на конфликта между Германия и Русия.