Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Първият извади от чантата си нещо, наподобяващо дръжка от брава, и удари с него по масата, за да стихнат разговорите. „Всички ли се събраха?“ — попита. „Политолъгът Евген го няма“ — отговори една от жените. „Евген е в провинцията — каза Матей, — да не го чакаме.“ „Ти вчера звъня ли му? — попита Първият. — Нали ти казах да събереш всички без изключение?“ „В онова селище неговото няма телефони. И мобилниците не хващат, мястото е много забутано…“ „А какво прави той там?“ „Бие плоча. Още в събота си замина, каза, че за днес ще се върне, ама… ако са подпукали винското…“ „Аз ще го подпукам него! Ще му забия такава плоча, че… Другите тук ли са?“ „Тук са.“ „Тогава да започваме. Точка първа — разбор на частичните избори, точка втора — други…“ Джон включи мобилника към зъркелите и се върза към един речник: искаше да види какво значи идиомът „бие плоча“. Речникът обаче не намери такъв израз. Джон реши, че това е нещо от местния политолъжки жаргон и си го записа в мобилника — да попита после Антон какво значи.

Междувременно социолъгът Матей се зае да хули човешкия материал — че бил изостанал, примитивен, невеж, мързелив, престъпен и какъв ли още не, и затова докарал на власт ония гадове вашистите, само и само да направи мръсно на светлия и прогресивен нашизъм. Джон не беше запознат с тукашната борба за власт, не беше сигурен и на коя групировка се опира Програмата, но без да проверява в базата знания съобрази, че позицията на МУЦИ не може да не е съгласувана със спонсора. „Не дават пет пари за ценностите!“ — гневеше се Матей. „Нашите разясняват по всички канали, ония казват «Да, да» — а гласуват наобратно! Не за добрите, а за лошите! Магарешки инат, ей!“ „Оставете“ — прекъсна го една от жените, която се беше представила на Джон като Мирела. „Не е само човешкият материал виновен. При такава партизанска информационна война, която водят вашистите…“ Тук Джон се заинтересува. „Как казахте… партизанска информационна? Какво имате предвид?“ „Андрей — каза Мирела, — къде бяха онези плакати? С кучето и ония другите?“ „Ето ги“ — Андрей бръкна в едно чекмедже и извади няколко плаката. „Вижте с какви вредители се борим!“ — възкликна Мирела. Джон придърпа към себе си плакатите. Те бяха два вида, на единия беше снимано улично псе, държащо в зъбите си избирателна бюлетина, с тлъст лозунг отдолу: „На кучето — кучешки живот“. Ако се съдеше по мнението на Мирела, че плакатът е вредителски, бюлетината в зъбите на псето беше нашистка. На другия плакат беше сниман някакъв костюмиран чичко, с лице, размазано на квадратчета също като в криминалната хроника на телевизията. В ъгъла беше лепната същата нашистка бюлетина, а лозунгът отдолу гласеше: „СМЪРТ НА КУРВИТЕ ОТ НЕСЛА!“.

Джон повъртя плакатите. Нищо не разбираше.

— Защо „от Несла“? — попита. — Какво е това Несла?

Останалите около масата се оживиха. Двама-трима дори се подхилиха.

— Същото казваха и когато се появиха плакатите — каза Андрей. — Всички реагират така. Вижте, Джон, у нас сме го докарали дотам, че думите „смърт“ и „курви“ в политически лозунг не учудват никого. Но… Първия ден, като налепиха тези гадости, народът пощуря. Звънят по горещите линии, питат — кои са тези курви от Несла? На горещите линии естествено не знаят нищо и отговарят — обадете се по-късно. Ужас. Журналистите и те се чудят какво да пишат. Някакъв умник от „Безсмислен труд“ взел справочника с населените места и видял, че има едно такова село — Несла. Натам се юрва репортерски екип. Пристигат, селото — пълна мизерия, влизат в кръчмата, вадят плаката и питат учтиво — така и така, като местни хора бихте ли ни обяснили кои са тези курви от Несла. Ония селяни в кръчмата само като виждат надписа, се вдигат, помилат ги от бой — те били двама, журналист и фотограф, — чупят им в главите три стола, излизат навън, хващат тояги и потрошават колата им. Но после идва друга кола, този път от първия канал на телевизията. Спира пак пред кръчмата, излиза репортерката и вади същия плакат: разяснете, така и така, какво се има предвид. Нея не я бият, проявяват кавалерство, но подпукват колата, шофьорът се спасява с газ през една ливада, където ритат футбол, но се удря в някакво бетонно парче и чупи полуоска, след което бяга пеш през баирите. Идва и трета кола, на друг ТВ канал, но нея я причакват още на входа на селото, мъжете от кръчмата плюс ловната дружинка с двуцевки. „Вие какви сте? — питат. — Ако пак за курвите, кръгом марш и обратно в столицата.“ Бунт направо! Журналистите отиват при областния шеф на човекоохранителните органи, обясняват му — бият ни. Оня обаче се оказва, че е от същото село Несла! Пита ги какво са търсили там, а ония му показват плаката. И оня като закрещял: „Изроди! Търтеи! Да се махате оттук с тая гадост!“ — и ги изгонил. Скандал от национален мащаб! Медиите три дни само с тия курви от Несла се занимаваха…