Васил Попович: По повод на Книжовното ни дружество

14. Не количеството на действителните членове, а обръчността им е важна засега, като и бол пари нямаме за мнозина, и такива дефицити значителни виждаме в годишния билянц на дружеството.

Тъй и виканията, и кряканията трябва да си имат резона, инак те стават смешни. Наместо да ревем със сълзи крокодилски, че не ни платили лефето навреме, и да сандърдисваме света с жалбите си, по-добре би било да се оревяхме от собствената си фантазия, за да я намалим и турим на мястото й повече ум.

Керемиди, господа, а не звезди, защото звездите и светлина достаточна не ни дават, а керемидите барем ни запазват от дъжд и буря в стаята ни, па и по-лесно се снемат.

И ний казваме заедно с другите, че по-доброто е напред, защото и вярата ни е таз, та и самото Книжовно дружество е основано по тойзи начин, за да може да се съвършенства винаги. Но тогаз не следва да се пръскаме в натягвание, защото сме се увлекли от началото на появлението му и защото може би пак ни се ще да бързаме, само и само защото по-доброто било напред. Господа, да не смешим хората! Chi va piano, va sano. Капка по капка продупча камъка.

И сега дружеството може да бъде най-редовно, ако водачите му обещаят да не доверяват твърде на времето, да се не пресилват и да правят работи, но да правят же по силите си. Но тогива трябва да се обявят чистосърдечно и гласно за да ги чуят сизходителните души, че няма вече да се полагат само на едни обещания на тогоз и оногоз и уж да правят на туй основание фантастически сметки и бюджети, и да бъдат сетне уж принудени да лъжат очакванията на хората с грамадни и от своя страна, но не и изпълнени обещания, а ще работят по толкоз, по колкото им се дава материал, ще печата по толкоз, по колкото им стигат средствата. Ясно, чисто и честно. По тойзи начин тий ще успеят да измъкнат дружеството от неприятната категория, в която е попаднало.

Искрено кающият се заслужава милосердието на Бога и на човеците, защото в покаянието му се види бъдещето изправление.

15. Колкото за четвъртий предлог — относително поведението на действителните членове, който г. Т. Икономов се старае да обори, ний ще забележим, че моралът на кои и да са дейци често бива най-доброто мерило за добропорядочността на самите им работи и на самото положение на онова заведение, на което служат.

Интригите под тойзи или друг вид, в частен или общ смисъл, винаги са вредни за едно дружество, макар и да се не касаят него направо, защото когато частните мнения и присъждания става в духа на партизанството и при туй от хора, излезли от средата, да положим, на Книжовното дружество например, било би от един действителен член или от някои от настоятелите, и се направляват с безсмислено фанфаронство и злоупотребен авторитет в лицето на личности, поне на толкоз, ако не и по-честни от тях противници по чувства и цели, тогава, макар че дружеството е непосегаемо за всяки интриги и клевети частни, то става приют на злорадници и обществени размирници, завистници и пр., а известно кому ще бъде приятно тогива да си повери потта или симпатията на едно дружество, на което дейците сутре ще могат да нападнат, оскърбят и онеправдаят всекиго, като им скимне или като им кимне някой. Кой е онзи, комуто по българската пословица ще бъде драго да храни куче, за да го лае незаслужено?

Та от ония, които са ги лаели такива кучета, досега нито един не си е променил чувствата към дружеството. Напротив, в порив на благородството си мнозина от тях даже не приеха, както и не приемат, да ги защищава някой, нито публично, нито чрез печата; надяющи се, че с време противниците им ще се засрамят сами от себе си и от делата си.

При всичко туй глупаво беше и би било да се не придирват сегиз-тогиз такива зли проявления, които, свързани посредствено с Книжовното дружество, могат като червеи да подтачат с време нравствеността не само на заведението, но и на общината ни, ако ги остави човек да се загнездят по-надълбоко. А между тем Книжовното дружество, като такова още, гдето трябва да се сливат всичките симпатии, като такова, на което трябва да се зазиждат много свети ожидания за свяст, образование и утешително бъдеще, трябва да бъде лишено и чисто от всяко петно, а настоятелите и действителните му членове по възможности за всегда, а особито за сега по-нравствени, сир. строги в поведението си и въздържани в страстите си.

Тий трябва да помнят, та ако някак не им хрумне, ще им кажем ний, защото Бог дал на човека две уши, а само една уста, т. е. за да слушат повече, а по-малко да говорят и да не проповядват дип по къщята и улиците работи, които не се касаят нито тях, нито тяхната много по-висока мисия при Книжовното дружество. Говоря за доброто им и да не ме заподозре някой от тях, че искам да ги подканя за моя лична полза, истафорла, таквоз намерение нямам!