Васил Попович: По повод на Книжовното ни дружество

За сега целта на Книжовното дружество и правилният му интерес е да върви правилно, като свърталище и нравствена подкорка на учените ни, които от ден на ден нарастят и се пръскат по отечеството ни, и правилно да се развива, за да може да даде храна на тяхната деятелност върх единствената цел — народната просвета. О тая цел трябва да се съкруши всяко упрямство или лъжовен срам и страх, инак ще бъде още по-срамота за него и за дейците му.

10. Отоносително пък програмата по устава на дружеството, то тя не е толкова страшна, понеже за постепенността нищо невъзможно няма. Освен това тя е толкоз добра, щото и в по-малък, и в по-голям обем тя си остава при еднаквата си цел, стига нейните издания да станат достъпни за по-чести радостни усещания на масата, което за сега може да се обиде с по-малко средства и по-малък обем, имащи на вид, че големите работи растат с време, а не изведнъж, па и с такива малки издръжки.

11. Напокон де останаха ония статии, изтекающи медом и сотами, които трябваше да почита народът, да се увлича и да се облизва още? Знам, че ще ми отговорят с моите собствени думи. Но желателно е всяко нещо да се приготви по-напред и в ръцете на редакторите да бъде ощущаемо като действителност и понятие конкретно, а не да се предлага, като се намира още в една съмнителна фантазия на съчинителя, или напокон, пожалуй, Бог знае в какъв материал. Тук справедливостта требва да забележим, че и нашите учени дип хладнокръвно се обнесоха към дружеството досега и, освен малки изключения и празни мнения и критики, за две години рядко кой от тях побърза да прати труда си. А известно, че без съдействието на мнозина в тупе ще останат и най-големите жертви за дружеството.

12. Не количеството, а качеството на ползата трябва да се вземе на вид. Могат да ни обричат 30 броя периодическо списание и пр., но когато ги няма или в тях има опърпани статии и критики без начало и край, било за язика, т. е. или пък статии само с едно отвлечено съдържание, недостъпно за всяко понимание, тогива, прости, жерката на масата едва ли ще ти смели нещо от тях. А пък хоратата беше да се разумяваме и да ни разумяват. Но пак, слава Богу и за толкоз в продължение на две години!!

13. И то е правда, че материалите на „Периодическо списание“ на дружеството трябва да бъдат винаги подвържени на едно изрядно оценение, преди да се изложат на печат; но туй, ако трябва, трябва же и трябва да става добросъвестно, а не през куп на грош, иначе никакви кудкудякания няма да помогнат и на стотина действителни членове да не им се подсмеят под носа. Сетне, ако статиите не бъдат обработени само по себе от техните съчинители на възможности добросъвестно, трудно ще бъде, та излишно на многое множество действителни членове, редактори и писачи да се денгубят в поправки и допълвания, преработвания и преписвания и пр., което ще рече, че тий трябва да отворят едно особно заведение, за да поправят някакви гнили или недозрели идеи, да изпълват трапища и дупки, да замазват отлепени замазки на едни, или стари, ала нови на презум скроени умствени задания. Но то ще рече тогива, при липсата на върли учени мъже и статии, дружеството трябва да се обърне на фабрика и да разнася доходите си за поддържанието на една особна комисия по тойзи случай. Говоря за непрактичността на всичко това в настоящите времена; за подире же, когато Книжовното дружество се обърне на академия (да помогне Бог), друга работа. Но тогава българската академия ще има в недрото си само едни учени и мнозина универсални хора по разни специалности и ще ги счита за свое достояние, а себе си — достояние на самата наука в обширен смисъл. Колкото за сега длъжността на действителните членове е да печелят повече време, а не да го губят по сенки — да редакторуват повече, отколкото да поправят и допълват. На опитний и с що-годе естетичен вкус и критически смисъл редактор на „Периодическо списание“ надлежи да отбира по-хубавото и по-полезното от набраните материали и да ги дава под печат, и по тойзи начин да поддържа от една страна стомаха на читающите си клиенти, което не ще им дава — от друга — време да се приспиват, а с тях и личните им длъжности към богоугодното заведение, на което служат сами и на което трябва да служим всинца и словом, и делом.

Колкото за недостатъците, които могат да се срещнат и в по-учените статии тук-таме, то засега длъжността на цензора ще предоставим на вещите критици, тъй чтото всяк по специалността си да послужи в туй отношение на общенародното заведение — Българското книжовно дружество. Впрочем стремителността на добрия талент в един редактор никой не може удържа. Затуй пък: