— Смееш се, приятелю?
— Та как да не се смея, като ме напушва смях, когато си вспомня нейната мутра и нейните кривления на сантиментално-аристократически начин?
— Вий трябва да я познавате отблизо, като говорите така?
— Как не, като съм имал с нея толкова взимане-даване.
— По кой повод и отгде-нагде!
— Тъй.
Третий господин, който до това време обядваше настрана, мълчеше и слушаше, обади се:
— Казват, преди да си тръгне от Мехадия, тая госпожа била обрана от някого си евреин, барон фон… забравих му презимето, който й служил за матенут. Тя спасила само оная част от парите си, които била криела в гардероба си.
При тия думи Н. Н. пожълтя, позеленя.
Приятелите се смълчаха на няколко минути.
— Как мислите вий за характера на тая случка — попита изново господинът гузния си събеседник.
Хитрий и проницателний евреин отговори изражайки с тия думи:
— Това беше една най-характеристична влашка гнусна комедия, в която и аз по неволя взимах деятелно участие, играх завидна роля, догдето си поправих обстоятелствата с нейна помощ.
— А що кажете за характера на самите личности?
— Да ви кажа — дорече Н. Н., — то бяха типове от влашката развалена цивилизация, каквито човек може да срещне само във Влашко, във всичките почти обществени разреди, по всичките градища. Безобразието, сир. безнравствеността и безочливостта на подобните личности надминува всяко описание. И във Франция, и в Немско, и другаде наглостта се среща, но влашката наглост стига до карикатура. Аз я изучих добре, възползвах се от слабостите, извикани от наглостта на мадам Лингушоя, бях награден повече, отколкото се надявах, и съм доволен, че я проучих.
С тия думи Н. Н. се признаваше в мошеническия си дух и в крайния обир на нашата героиня.
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Николай Аретов
Публикация
Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7383]
Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00