Васил Попович - Един епизод от Мехадия

— Проиграл повече или по-малко, мадам?

— Не, господине — доверително притури госпожата, — но, как да ви кажа, станала грешка и за тая грешка пак мъж ми е виновен.

— Защо, госпожо, като мъж ви е бил ограбен, а вий сте повърнали онова, което принадлежеше по право вам и на децата ви?

— Ах, мъж ми направи глупостта, негодуванието ми наказа злодеите, но аз смятам за неправилно повръщането на парите. Както и да е, мъж ми е бил решителен човек и проиграл по волята си, затова…

— Вий се двоумите в постъпъка си? Конечно, вашето благородно сърце…

— Не можете ли ми услужи, господине, да предадете тия пари томува, връх когото аз най-много си излях негодуванието?

— Със съвършена готовност — отговори лукавий жид.

Госпожата извади една кесийка, измъкна от нея и прочете на дланта си 17 наполеона, предаде му ги и го замоли да й донесе от приемателя разписка за приемването на парите.

Н. Н. се съгласи и я увери, че след един час той ще я снабди с исканата разписка, и се удали след обикновений си вежлив поклон.

И наистина тъкмо след един час Н. Н. се върна и донесе на госпожата една разписка от някого си фантастически Вюнш фатеркунст Холдентайфел.

Като последствие от вторичното побягвание на мъжа бе късното разкайвание на жена му. Само сега усети тя кой е бил мъж й.

Тя ежеминутно четеше и препрочиташе писмото му, стараейки се да види и усети в него само едно просто заплашвание; но колкото повече го прочиташе, толкова повече се убеждаваше в сериозността на съдържанието му. По едно време тя дори се упрекна в безтактното си поведение и си дозволи да се нарече глупава. Но всичко беше напразно и късно.

Пресилена да обяви на полицията за изчезванието на мъжа й и неговото писмо, тя стори това не без малки усилия и вътрешна борба със собствената си гордост.

Полицеймейстерът я изслуша хладнокръвно, прочете отчаяното писмо на мъжа й, навъси веждите си и каза:

— Госпожо, тая работа не ви препоръчва добре. Откак сте дошли, аз все следих за поведението ви. За малко време вий направихте чудеса в Мехадия, вината сте вий и никой не ще ви е крив, ако горкий ви мъж се отчая най-сетне и ви остави на произвола. След вашето заявление длъжен съм да употребя всичките усилия за да открия прибежището на мъжа ви. Но извинете, ако неблагоразумието, вследствие на отчайването му от вас го е довело до някое крайно решение да наложи ръка на себе си, тогава никакви издирвания и претърсвания не ще помогнат и ако трябва да се нарече някой виновен за самоубийството му, то без съмнение ще бъдете вий, милостива госпожо. Идете си сега и дойдете, когато ви повикам.

Това беше един късичък урок от страната на полицеймейстера. Госпожата излезе като попарена с вряла вода. И наистина полицията знаеше всичко, но малко я интересуваше тая кокона; тя си вършеше дълга, още преди два-три дена взе мерки за предварянието на мъжа от всеки опит за самоубийство. Тя знаеше още навярно, че мъжът се намираше в подведомственото й окръжие, формално же тя разгласи вредом с означение на белезите за откриванието на забягналия господин Лингушой.

Преследванията и издирванията траеха цели три недели, но те бяха безплодни. Какво стана господинът, от него час никой не можа да каже нищо положително. Слухове се пръскаха, че бил найден удавен край устието на река Черна и завален безобразно с един голям камък, свлечен от планината чрез стремителното течение на тая рекица. Стече се много народ да го гледа, но никой не можа да познае господина в удавения. По едно време мълвата беше разгласила между публиката, че някой си пътник случайно видял господина, като заминувал за навътре в Баната. Но чрез телеграфа стана явно, че то бе чиста лъжа и едно просто заприличвание с едного другиго господина, който не бил даже и влах, а бил някой си банатски сърбин. Местната полиция взе такива мерки, преди които речений господин не би могъл да се удали на никъде безнаказано. Освен това, и да можеше да избяга от нейната бдителност, полицията можаше да го улови на първата, на втората или най-далеч на третата станция или нощна почивка, защото в Австрия и другаде навсякъде по ханищата и гостилниците лежат особни книги, в които се записват всички случайни преходящи, денят, часът, народността, името, презимето, занятието, номерът на пашапорта му и отличителните му белези, и да го доведе силом на мястото, отгдето биде потърсен.

Освен него и пашапортът му се намираше в мехадийската полиция, ще рече, без никакъв вид той не можаше да се отстрани по-надалеч от окръжните села в горите. Ето по коя причина полицията го диреше наблизо, а не твърде далеч от Мехадия; тя имаше и право.