Фредерик Пол - Певците на времето

Крейк повтори двете думи. Те предизвикаха у него само слаб интерес… докато значението им внезапно не изплува в съзнанието му.

— Разбира се! — извика силно той и Сю-линг сърдито му направи знак да пази тишина. — Прав е! — продължи Крейк малко по-тихо, но не по-малко развълнувано. — Трябва да побързаме, преди да е станало късно! Обещанието на Малкия!

Отне му часове; обсъди всяка точка с всичките си спътници на „Златната кошута“, с изключение на Костенурките, за да е сигурен, че не е пропуснал нищо. Накрая Франсис Крейк сведе направените петдесетина предложения до списък от пет клаузи. Прочете ги два пъти. После преплете пръсти и изпрати Марко Рамос да намери и доведе Костенурките в контролната зала.

Докато чакаше, прочете списъка още веднъж, за всеки случай. Пет клаузи, всяка от които можеше да се сравнява с „Декларацията на правата на гражданите“ или с „Магна харта“:

„Предвид неоценимите заслуги на човечеството, Братството…

(бяха умували върху тези уводни думи по-дълго, отколкото върху самите клаузи, но в крайна сметка се спряха на този вариант)

… се съгласява да извърши следните промени в своята политика, влизащи в сила веднага:

1. Братството никога вече няма да прави опити за намеса в човешката наука, образование и всяка друга дейност;

2. Братството ще предостави на човечеството мостри от всеки уред, машина и проект, които бъдат поискани, и ще съдействува на човешките учени за възпроизвеждането им; особено що се касае за вълновите космически кораби;

3. Братството ще предостави на човечеството средства за дешифриране съдържанието на контролните дискове, така щото то да може да бъде усвоявано от хората без загубата на тези знания в отсъствието на дисковете;

4. Братството незабавно ще прекрати практиката на поробване и търговия под каквато и да е форма с таврите за каквато и да е цел, особено практиката на използването им за храна; ще позволява на мъжките таври да се развиват нормално; ще освободи всички таври, намиращи се понастоящем в негово притежание;

(и накрая една обобщаваща клауза, в случай че са пропуснали нещо)

5. При поискване Братството ще съдействува на хората и таврите по всякакъв друг начин за установяването на суверенитет в техните собствени територии и равнопоставеност с Братството във всяко отношение.“

Крейк вдигна поглед от документа и видя, че Муун Бъндиран го наблюдава от съседния пулт. Той се засмя смутено.

— Не ме бива много в дипломатическите преговори на високо равнище — призна той.

Тя се огледа — някой идваше.

— Справяш се отлично, Франсис — успя само да каже тя преди Марко и Костенурките да влязат в залата.

Ръждивочервеникавият Сътрудник приличаше на любимото малко кученце на огромната сребриста нимфа, но въпреки това му идваше да си подсвирква от щастие.

— Сътруднико — веднага започна Крейк. — Искам да ти напомня…

Но Малкия го прекъсна.

— Не е уместно вече да се обръщате към мен с титлата „Сътрудник“ — изграчи той и дори през транспозера се усещаше въодушевлението му. — Тази, Която Ще Бъде Майка, е съгласна отсега нататък да бъда наричан Този, Който Ще Бъде Съпруг.

— Добре — нетърпеливо се съгласи Крейк и вдигна листа. — Сега, това, което ти и Отговорникът обещахте…

Но отново не можа да довърши.

— Вече бях уведомен от Марко Рамос — изграчи Малкия. — Аз съответно разговарях с Тази, Която Ще Бъде Майка, и тя прие споразумението. Това ли е документът? Дай ми го.

Той го пое с ноктестата си лапа и го поднесе на нимфата сред поток от неразбираемо крякане и грачене. Тя, без да умува дълго, драсна с нокът върху листа и го върна на Крейк.

Крейк се вторачи в хирургическия разрез от острия й нокът върху документа.

— Това ли е всичко? — попита той. — Нещо друго?

— Друго няма — заяви Малкия, — освен задачата да ни върнеш живи и здрави в нашето време, капитан Крейк. Трябва колкото може по-бързо да свием брачното си гнездо! — Той колебливо погледна нимфата, която показваше признаци на отегчение от този разговор на непознат за нея език. — Имам обаче един въпрос. Тъй като планетата на Майката не съществува вече, ще имаме нужда от подходящо място за излюпването на нашите малки братя. Какво ще кажете за планетата Меркурий? За вас тя няма никаква стойност. Вярно че температурата там е доста висока, но затова пък има достатъчна за изхранването на малките радиация… — Като видя изражението на Крейк, той млъкна. — Какво има, капитан Крейк? Не е ли подходяща планетата Меркурий?