Фредерик Пол - Певците на времето

— Колко са мили! — възкликна Муун, неспособна да се въздържи.

Малкия й хвърли изпепеляващ поглед. Разговорът му с нимфата не вървеше. Той включи транспозера и се обърна към спътниците си:

— Нимфата не желае да обсъжда евентуалното решение на Майката — каза разтревожено той и добави: — Това ме притеснява.

— Защо? — попита Крейк.

Малкия забарабани с нокти по корема си.

— Тя не знае нищо за Ш’шрейн — отговори той обезпокоен. — Нито пък за таврите — дори се уплаши като видя Трейл, а и вас двамата също; освен това не е и чувала за вълнови кораби. Ето какво ме притеснява, капитан Крейк. Попаднали сме толкова назад в историята на Братството — хиляди години — че вероятно ще ни бъде трудно да обясним нуждите си.

Той се почеса, после се огледа и лицето му се разведри.

— Но колко е хубаво отново да си тук! Спомням си моето собствено излюпване, етапите на растежа и обучението ми тук преди голямото пътуване в света отвъд ледовете, където се приспособяваме към радиацията на неутронната звезда и акреционния диск…

Платформата рязко спря за миг, прекъсвайки спомените на Малкия. После бавно се заизкачва по моста към най-близкия остров.

Ноктите на Малкия почукваха по-възторжено от всякога.

— Почти стигнахме! — изграчи той и гушата му внезапно пребледня. — Вижте какво великолепие обитава нашата Майка!

После изключи транспозера и заговори умоляващо на нимфата.

Но Муун не чуваше нищо. Тя се бе вслушала в съвета му и разглеждаше острова с широко отворени от изумление и възхищение очи и зяпнала уста. Какъв разкош! Под светлината на небесното сияние навсякъде проблясваха скъпоценни камъни. В средата на острова се издигаше нещо като огромна индианска палатка, чиито стени бяха обсипани с бисери. Те скриваха от погледа вътрешността на палатката, но Муун забеляза, че от нея се е проточило дълго шествие от нимфи, понесли грижовно и внимателно безценните яйца към чакащите ладии, за да бъдат отнесени на брега на езерото. Пътеката, по която вървяха, беше посипана с диаманти, рубини, смарагди и сапфири! Богатствата, помисли си Муун, на повече от един свят. Накъдето и да се обърнеше, погледът й срещаше само красота…

Или почти.

— Каква е тая миризма, Франсис? — сбърчи тя нос.

— На Костенурки и на серни съединения, вероятно от водата на езерото. Може би затова тук е толкова топло; според мен езерото е образувано от горещи минерални извори. Отлично място за снасяне на яйца!

Възмутен, Малкия заряза опитите си да привлече вниманието на нимфата и рязко включи транспозера си.

— Не разсъждавай по този оскърбителен начин! — излая той и ги изгледа с пламтящи от негодувание очи. — Препоръчвам ти да покажеш уважение, тъй като в това гнездо се намира самата Майка! Запомнете инструкциите ми: в случай че ви допуснат при Майката, стойте прави. Не се обръщайте с гръб към нея. Ръцете ви трябва да бъдат повдигнати в положението на нейните криле — поза, изразяваща преклонение.

Той повдигна лакти, за да им я покаже. Муун се опита да последва примера му.

— Кога ще я видим? — попита тя.

Костенурката я изгледа сърдито.

— Не съм ви обещавал такова нещо! Единствено тя може да решава, но ако ви приеме, трябва да се държите както подобава!

Платформата спря на десетина метра от палатката. Нимфата хладно огледа групата странници и бързо заговори на Малкия. Той изглеждаше изненадан. После отново включи транспозера си.

— Вероятно на аудиенцията ще присъствувам само аз — изрече той с треперещ глас. — Вие ще останете тук и ще чакате нареждания.

След това заедно с нимфата се отправиха към свещените покои на Майката.

Времето минаваше.

Никой не идваше при тях, само дузина костенурчета прецапаха до края на езерото и ги зяпнаха. После се появи една нимфа, сгълча ги и ги отведе. На Муун Бъндиран й стана топло — след толкова време, прекарано в мразовития външен свят. Отвратителната миризма на сяра като че се разсея, или тя просто бе вече привикнала с нея.

— Какво мислиш, че става, Франсис? — прошепна Муун.

Той спря да протяга врат в усилието си да надникне в палатката.

— Ще разберем — обеща й.

Твърде неопределено обещание, помисли си Муун, но се утеши с факта, че Трейл си мърмореше тихо и доволно до нея. Тавърът не проявяваше никакво любопитство, докато Муун и капитанът се стараеха да разберат какво се крие зад всяко движение, което долавяха откъм палатката. Виждаха се фигури — Малкия, застанал с високо вдигнати лакти в позата на преклонение, и някакви други непознати силуети. И макар да чуваха приглушените крясъци и гърления грак, долитащи откъм светая светих на Майката, те не разбираха смисъла им. Все още никой не идваше; само няколкото нимфи, които се мотаеха край палатката и разговаряха помежду си, от време на време ги удостояваха с едноок поглед.