Фредерик Пол - Певците на времето

За нейна изненада Трейл наведе голямата си глава и я опря до нейната.

— Не бой се, Муун — измуча тихо той и топлият му ласкав дъх раздвижи косата й. — Ти искаш така. Аз също.

Тя въздъхна и му се довери, без да иска обяснение. Не беше много спокойна, но щом Трейл й казва да не се бои — е, няма.

Платформата внезапно спря. Муун зяпна и присви очи, тъй като я ослепи ярка светлина. Тунелът ги бе извел на открито и осветено място.

Намираха се на дъното на обширна кръгла яма, напомняща кратера на угаснал вулкан, обградена отвсякъде със стръмни и високи гранитни скали, които спираха лъчите на ужасната неутронна звезда. От леда нямаше и следа; възпираха го извисяващите се до небето канари.

Макар никъде да не се виждаше слънце, площадката бе ярко осветена — като лятно пладне на ранчото, каза си Муун. Тя примижа и откри, че светлината идва от бързо сменящи се в небето разноцветни огнени завеси.

— Сияние — промърмори Франсис Крейк, отправил поглед нагоре. Енергетичните частици от мъртвите звезди караха небето да пламти. — И толкова дяволски ярко! Всъщност вече можем да свалим защитните си костюми, няма защо да се страхуваме от радиацията.

Нито пък от студа, помисли си Муун, когато с изненада откри, че тук е топло. Гледката й достави внезапно, неочаквано удоволствие. Всичко наоколо беше толкова красиво! В средата на дълбоката кръгла котловина, в която се намираха, се простираше разкошно просторно езеро, изпъстрено с острови.

И навсякъде бликаше живот. Ливадите гъмжаха от Костенурки — дребни, по-едри и дори няколко направо огромни, със сребристи черупки, който изглежда бяха началниците.

Крейк също се озърташе удивен.

— Това трябва да е люпилнята им, Муун! — каза той. — Бях чувал за мястото, но никога не съм очаквал, че ще го видя с очите си. Тези Костенурки сигурно са от новото поколение, значи и Майката трябва да е някъде наблизо.

Костенурките, които ги бяха придружили дотук, слязоха от платформата и застанаха с гръб към гостите си — или затворниците. Изглежда чакаха нещо. Малкия направи опит да ги поразпита, но никой не обърна внимание на нервното му ломотене. Пазачите им обърнаха очи към ливадите, откъдето, без да бърза, към тях вървеше друга Костенурка.

Беше от най-едрите и също със сребриста черупка. Крейк затаи дъх.

— Знаеш ли какво е това, Муун? — попита той. — Мисля, че е женска! Трябва да е от нимфите.

Муун заразглежда новодошлата. Беше по-висока на ръст от останалите, но и по-стройна. Закърнелите у мъжките екземпляри крилца при нея бяха добре развити, а черупката й блестеше като излъскан метал. Девойката отправи въпросителен поглед към Крейк.

— Нимфа?

— Полово още несъзряла женска — обясни той. — Чувал съм, че постоянно си държат по няколко, в случай че нещо се случи с Майката. Но никой досега не ги е виждал.

Едно от очите на Малкия се извъртя към тях.

— Разбира се че е нимфа — съгласи се той. — Но не си мислете, че се мотаят наоколо без работа. За тях е въпрос на чест да се грижат за Майката. И нима би могло да бъде другояче? Техните задължения не могат да се поемат от мъжките, тъй като само малцина от нас имат привилегията да застават пред Майката. — Той се поколеба, после бързо добави: — Или поне така беше по мое време.

— Мислиш ли, че сега е различно?

Малкия направи жест, който можеше да се тълкува като примирено свиване на рамене.

— Не знам — призна той. Последва още едно откровение: — Не бяхме сигурни каква цел преследва тавърът, като ни доведе тук в тази ранна епоха — каза замислено Костенурката, — но така стана може би по-добре. Животът на Братството по това време е по-суров, но и по-прост. Има вероятност молбата ни да бъде удовлетворена по-лесно сега. — Той отново като че потъна в размисъл, после рязко вдигна глава. — Но все пак, дори във времето, в което сме, съществуват задължителни правила, регламентиращи аудиенциите при Майката.

Но не можа да им обясни нищо повече. Нимфата се обърна към него с глас, малко по-тънък и мелодичен от неговия. Малкия бързо изключи транспозера си, за да й отговори.

Разговорът им продължи няколко секунди, после нимфата посочи платформата. Мъжката Костенурка покорно отстъпи назад. Нимфата се качи и я подкара право към езерото. Малкия крякаше и грачеше почтително през цялото време.

Колкото повече се приближаваха към езерото, толкова по-млади и дребни ставаха Костенурките около тях. На самия бряг Муун забеляза редове от черни като абанос кръгли предмети, приличащи на малки, подредени една върху друга футболни топки. Яйца, огрявани от светлината на небесното сияние! Сред тях пъргаво шетаха нимфи, които помагаха на новоизлюпените костенурчета да пробият черупките и да се измъкнат навън, влажни и крехки, но пъргави и напълно жизнеспособни.