Фредерик Пол - Певците на времето

Когато най-после изключиха вълновото задвижване, пространството около планетата на Майката бе същото, каквото Крейк го бе видял за пръв път много, много отдавна. Наблизо нямаше заплашителни проходи на дървояди. Вместо тях в ъгъла на екрана висеше злокобният, опасен и гибелен акреционен диск на някогашната черна дупка, изпъстрян от светкавиците на мощната радиация; създаденият от Ш’шрейн проход на дървояди, който бе погълнал планетата на Майката, все още не се бе образувал. Но неутронната звезда си беше на мястото, почти същата, а самата планета на Майката се рееше в пространството точно под тях, сякаш винаги си е била там, където Трейл им бе обещал.

Тавърът мълчаливо и кротко съзерцаваше голата, смътно осветена планета, а рогата му изпускаха своето млечнобяло сияние. До него Малкия трепереше от вълнение и нервно барабанеше с нокти по нагръдника на черупката си.

— Най-после! — промълви той почти като молитва. — Все още можем да спасим Братството! Трябва незабавно да кацнем!

Франсис Крейк не оспори това, но първо трябваше да реши някои проблеми. Трябваше да планира кацането в сянката на самата планета, прецизно насочвайки кораба така, че да избягнат, доколкото е възможно, смъртоносната радиация от черната дупка и неутронната звезда. Освен това трябваше да реши кои от членовете на екипажа му ще слязат на планетата с разузнавателния кораб.

Двама евентуални кандидати отпаднаха веднага: все още недошлия в съзнание Кайри/Сорк — или Сорк/Кайри Куинтеро, както и Сю-линг Куонг, която решително отказа да напусне кораба без него.

— Още двама трябва да останат тук — разсъждаваше Крейк. — Марко, Дейзи Фей, искам вие двамата да сте на борда на „Златната кошута“, в случай че…

Той млъкна. Не им каза какво има предвид. Беше излишно, а и не му бе дадена възможност. Малкия вече яростно грачеше насреща му.

— Достатъчно, капитан Крейк! Двама стигат! Ще ни са нужни колкото може повече хора, когато кацнем — заяви Костенурката с тон, който не търпеше възражения.

Крейк го изгледа.

— Защо? Свидетели ли ти трябват? Да не би да се опитваш да ни кажеш, че Майката ще повярва на нас, а не на теб?

— Не става дума за съмнения — изкряка смутен Малкия. — А за това, което трябва да се каже. Нещата, които ще трябва да чуе Майката, са… — той се поколеба, — … са недопустими.

— Защото имат връзка с квантовата механика и подобни теми, така ли? — обади се Марко Рамос. — Разбирам го, Франсис. Но щом ще приказваме за тия работи, не мислиш ли, че трябва да присъствувам и аз, понеже съм слушал онези древни лекции повече от всеки друг на борда?

Крейк не отговори. Просто поклати глава.

— Всички останали да тръгват. Хайде! — нареди той и четиримата — Муун Бъндиран, тавърът, Костенурката и той самият — се отделиха и тръгнаха по коридора към шлюза на разузнавателния кораб. Когато всички се настаниха вътре, той заповяда: — Стегни коланите! — и зае мястото си пред пулта за управление.

Малкият апарат се отдели от корпуса на „Златната кошута“ и започна дългото си слизане към повърхността на огромната тъмна планета с обширни, слабо проблясващи ледени шапки…

И тогава изведнъж разбраха, че не са сами.

Ято космически кораби, появили се изневиделица, закръжиха около тях като почетен ескорт… или конвой.

Муун Бъндиран зяпна от изненада, а Костенурката измърмори нещо неразбрано.

— Всичко е наред — каза Крейк. — Не може да не са ни усетили, но няма да ни нападнат — просто проверяват… струва ми се.

Тогава ги погледна за втори път и преглътна мъчително. Корабите, които ги заобикаляха, не бяха като „Златната кошута“. Бяха с отживял и груб външен вид и притежаваха някакви съоръжения, каквито Крейк за пръв път виждаше на кораб, принадлежащ на Костенурките.

Всеки кораб имаше по корпуса си някакви зловещо стърчащи метални кожуси.

— Това са оръжия! — възкликна Крейк. — Те са въоръжени!

— Да, въоръжени са — повтори като ехо Малкия. — Капитан Крейк, разбираш ли какво означава това? Нито един кораб на Братството не е носил оръжия от края на войната със Ш’шрейн! Ние сме във времето преди нашествието на Ш’шрейн!

Това безспорно беше вярно, макар да звучеше фантастично. Не липсваха и други доказателства. Самият факт, че трябваше да кацат направо на повърхността на планетата, говореше достатъчно красноречиво, че са пристигнали далеч по-рано от изчисленото, тъй като всеки знаеше, че на планетата на Майката от незапомнени времена има космическа стълба. Въпросът бе защо? С част от съзнанието си Крейк търсеше отговор на този въпрос, докато другата беше заета с манипулациите по навлизането на разузнавателния апарат в атмосферата на планетата. Не му оставаше нищо друго, освен да приеме, че „Златната кошута“ всъщност е извършила пътуване във времето, като най-напред бе навлязла в собствената им вселена в един твърде ранен период от историята и после е обикаляла със скоростта на светлината, докато са наближили настоящия момент. Звучеше налудничаво, но беше вярно. В такъв случай защо тогава не им достигат години? Хиляди години? Той погледна тавъра, който мъркаше доволно до Муун Бъндиран.