Фредерик Пол - Певците на времето

— Непригоден? — учуди се Крейк. — Искаш да кажеш, че те е сметнала за луд?

Малкия смотолеви нещо неразбираемо и се предаде:

— Може би да. Предложих й да ви повика, за да потвърдите, но тя заяви, че не би имало никаква полза от разказа на някакви странни и вероятно опасни животни.

— Животни? Какво означава това? — наежи се Крейк.

— Не мога да кажа — изхленчи Малкия. — Не мога да кажа дори какво ще стане сега. Известно е, че на непригодните не се разрешава да живеят. Нито пък на опасните зверове да съществуват там, където биха могли да причинят злини.

Муун Бъндиран ахна. Крейк попита:

— Какво се опитваш да ни кажеш? Че ще ни екзекутират?

Малкия го изгледа сурово.

— Това не е важно, капитан Крейк. Единственото важно нещо е, че опитът ми да спася безценното Братство се проваля!

— Върви по дяволите! — избухна Крейк. — За мен е достатъчно важно. Ние не сме зверове, и те не могат да ни прережат гърлата просто защото така им е скимнало!

После млъкна и се зае да съставя план. Загледа се в нимфата, която управляваше платформата. Имаше лост, с който изглежда се контролираха както скоростта, така и посоката; проста работа, помисли си Крейк. Ще се справи. Тъй че когато нимфата слезе и ги предаде в ръцете на мъжките Костенурки, за да направят с тях каквото им е наредено, би си струвало да сграбчи този лост и да се опитат да си пробият път през Костенурките към тунела, да преминат от другата страна и да се качат на кораба си…

Не желаеше да пресмята какви са изгледите им за успех. И без това беше излишно. Нещата не се случиха така, както бе предвидил.

Щом нимфата спря платформата и се изправи, заедно с нея се изправи и Трейл.

Нимфата погледна тавъра надменно и въпросително. Трейл просто протегна трипръстата си лапа и докосна рамото й. Наведе огромната си глава и впери синьовиолетовите си очи в нейните. Нимфата се дръпна уплашено, после застина мълчаливо.

Мъжките Костенурки се втурнаха към платформата с яростен дрезгав грак. Крейк се обърна с лице към тях — просто по инстинкт, без надеждата, че може да направи нещо без никакво оръжие, но решен да не се остави без борба в ръцете им.

Това, което направиха обаче, бе напълно неочаквано. Нимфата им изкрещя някаква заповед и те се заковаха на местата си. Тя погледна в очите Трейл, после — Малкия.

След това мълчаливо превключи контролния лост и платформата тръгна отново. Мъжките Костенурки останаха на местата си и мълчаливо и смутено гледаха как платформата навлиза в тунела и набира скорост.

Докато летяха през ледената стена към външния свят, Крейк се държеше здраво, за да не излети от платформата при някое от честите друсания и разлюлявания. Беше му нужно време, за да събере мислите си и да изрече:

— Какво… какво й направи Трейл?

— Просто й даде да разбере, че Малкия говори истината — отвърна спокойно Муун Бъндиран. — Казвах ти, че няма за какво да се тревожиш. Трейл никога не ме е разочаровал.

Крейк я гледаше и не вярваше; гледаше и не вярваше, когато излязоха в голата, студена равнина и Костенурките се разпръснаха пред тях; гледаше и не вярваше, когато стигнаха до кораба си и нимфата изсъска на мъжкарите да се махат; гледаше и не вярваше, когато тя ги последва вътре и заповяда на Малкия да затвори люка. Тогава Муун му каза разтревожено:

— Побързай, Франсис, моля те! Да се махаме оттук, преди да им е хрумнало нещо друго!

В благозвучните песни на айодите има цели фрази и мелодии от безброй други песни и безброй други певци. Песните на Айнщайн, Мах и Бор се смесват с техните собствени, без да бъдат смятани за налудничави. Същото е и с песните на Дирак и Шрьодингер, Нютон и Аристотел, Хъбъл и Хигс, Чандрасекар и Анаксагор, Фуко и Фейнмън, Коулмън и Картър, Клайн и Калуца, Гот и Гут, Планк и Питагор, Болтсмън, Уийлър, Алварес, Едингтън, Максуел… само айодите познават всички певци, защото техният брой, както и самите айоди, е безкраен. Има още безброй други, познати на земните певци, както и безброй други непознати за тях, и безброй безброй, които ще останат неизвестни, додето не настъпи онова безвременно време, когато всички песни и всички певци пеят заедно…

И всичките песни галят ухото.

Двадесет и четири часа от началото на полета им към Земята Франсис Крейк почти насън направи откритие. Откритието бе, че във въздуха на вълновия кораб „Златната кошута“ витае нещо ново и странно.

Откритието озадачи Франсис Крейк. То просто не му даваше мира и той се помъчи да разбере какво точно се е случило, докато изслушваше доклада на усмихващата се Сю-линг Куонг за бързото подобряване на състоянието на нейния пациент; докато гледаше как Муун Бъндиран с щастливо лице потупва и гали своя многообичан (и необикновен) тавър; докато наблюдаваше Малкия, който възторжено подтичваше след нимфата, развеждайки я из целия удивителен космически кораб; докато слушаше как ухиленият Марко Рамос и сияещата Дейзи Фей Макуин си приказват за невероятните истории, които ще има да разправят на земните човеци, когато се върнат. Всички изглеждаха променени и… хм, така щастливи.