Емил Зола - Пари

— Чак когато станем господари, ще възстановим Палестинското царство и там ще поставим папата… Отначало ще се задоволим с Ерусалим заедно с Яфа като морско пристанище. После Сирия ще бъде обявена за независима и ще я присъединим… Вие знаете, че е далече времето, когато папата не ще може да остане в Рим поради възмутителните унижения, които му се подготвят. Именно за този ден ще трябва да бъдем готови.

Сакар с отворена уста слушаше как той говори за тия неща непринудено и с дълбока вяра на католик. Самият той не отстъпваше пред такива чудновати планове, обаче никога не би отишъл толкова далеч. Този човек на науката, на вид толкова студен, го изумяваше и затова извика:

— Това е безумие! Портата няма да даде Ерусалим.

— О, защо не? — подзе спокойно Амлен. — Тя има такава нужда от пари! Ерусалим й създава неприятности, защо да не се отърве от него. Много често Портата не знае коя страна да вземе при спорове за светите места между различните религии… Впрочем в Сирия папата ще има истинска подкрепа от страна на маронитите, защото, вие не знаете, в Рим той откри колеж за техните свещеници. Най-сетне аз добре съм размислил, всичко съм предвидил, ще настъпи нова ера, ера на тържествуващия католицизъм. Може би някой ще каже, че съм отишъл много далече, че папата ще се откъсне много, ще престане да се интересува от европейските проблеми. Но какъв блясък, какъв авторитет ще излъчва той, когато ще царува в светите места, когато ще говори от името на Христа в тази именно свещена земя, в която е говорил и Христос! Там е неговото достояние, там ще трябва да бъде неговото царство. И бъдете спокоен, ние ще направим могъщо и здраво това царство, ще го предпазим от политическите борби, като осигурим бюджета му с приходите на страната, вложени в голяма банка, чиито акции ще си оспорват католиците от цял свят.

Сакар започна да се усмихва и макар още неубеден, но вече съблазнен от грандиозността на плана, не можа да се въздържи и радостно извика, кръщавайки банката с находчиво име:

— „Съкровището на гроба господен“, какво ще кажете? Прекрасно, нали? Само така!

Но той срещна благоразумния поглед на госпожа Каролин, която също се усмихваше скептично, дори малко сърдито, и се засрами от своя ентусиазъм.

— Няма значение, скъпи мой Амлен, по-добре ще бъде да държим в тайна това коронясване на делото, както вие го наричате. Ще ни се присмеят. Пък и нашата програма вече е страшно претоварена, по-добре е да запазим като резерва последните резултати, този тържествен край да бъде само за посветените.

— Разбира се, такова е било винаги моето намерение — заяви инженерът. — Това ще бъде загадката.

И в този ден, след тия думи на Амлен, бе окончателно решено да бъдат осъществени на дело цялата поредица от проекти. Ще започнат със създаването на една скромна кредитна къща, за да предприемат първите мероприятия; после успехът ще им помогне постепенно да станат господари на пазара и да завладеят света.

На другия ден, когато се качи при принцеса Д’Орвиедо, за да вземе някакво нареждане за дома за трудово възпитание, Сакар си спомни, че по едно време бе мечтал да стане принцът съпруг на тази царица на благотворителността, обикновен разпределител и администратор на богатството на бедните. И се усмихна, защото в този час намери, че мечтата е малко наивна. Той беше създаден да строи живота, а не да превързва раните, които животът е причинил. Най-сетне отново ще застане на своето място в разгара на борбата за печалби, в гонитбата за щастие, което от век на век води човечеството към повече радости и повече светлина.

Същия този ден той намери госпожа Каролин сама в кабинета с чертежите. Тя стоеше пред един от прозорците, спряла се там, понеже бе видяла графиня дьо Бовилие и дъщеря й в съседната градина в необичаен час. Двете жени с дълбока скръб четяха едно писмо — навярно писмо от сина, от Фердинанд, чието положение в Рим, изглежда, не беше блестящо.

— Погледнете — каза госпожа Каролин, като забеляза Сакар. — Пак някаква нова мъка за тия нещастнички. Бедните жени по улицата не ме натъжават толкова.

— Недейте! — извика той весело. — Кажете им да дойдат при мене. И тях ще направим богати, тъй като ще се погрижим за богатството на всички хора.

И в тази радостна възбуда той потърси устните й, за да ги целуне. Но тя рязко отдръпна главата си, станала сериозна и побледняла от неволно прилошаване.

— Не, моля ви.

За пръв път той се опитваше да си я възвърне, откакто тя му се бе отдала в минута на пълно безволие. След като бяха уредили сериозните въпроси, той бе помислил и за сърдечните си отношения, които също искаше да постави в добър ред. Рязкото отдръпване го учуди.