Емил Зола - Пари

Откакто водеше борбата по този начин, при всекидневните сътресения, които ту го хвърляха, ту го изтегляха от пропастта, всяка вечер Сакар чувствуваше необуздана нужда от развлечение. Не можеше да стои сам, обядваше навън, прекарваше нощите в женски обятия. Никога досега той не бе водил такъв бурен живот, появяваше се навред, посещаваше театрите и кабаретата, където вечеряше, харчейки прекалено като много богат човек. Той избягваше госпожа Каролин, чиито предупреждения му досаждаха; тя винаги му говореше за тревожните писма, които получаваше от брат си, и за нейното безпокойство от провежданата от него кампания за повишаване, предвещаваща страшна опасност.

Сега по-често се виждаше с баронеса Сандорф, сякаш перверзността в потайния малък приземен апартамент да улица „Комартен“ го пренасяше в друг свят и го караше да забрави всичко, за да си почине претовареният му от умора мозък. Понякога той се уединяваше там, за да проучи някои досиета, да обмисли някои сделки, щастлив от мисълта, че никой в света не би могъл да го безпокои там. Но сънят го поваляше, той заспиваше за час-два, единственото време на благословено отпускане; и тогава баронесата, без да се стеснява, започваше да рови из джобовете му, да чете писмата, които намираше в портфейла му; тя правеше това, защото той напълно бе онемял, тя не можеше да изтръгне от нето нито едно полезно сведение, дори беше убедена, че я лъже, когато успяваше да го накара да каже нещо, и не смееше да играе по неговите указания. Разкривайки по този начин тайните му, тя узна за паричните затруднения, с които започваше да се бори Световната банка, за обширната система от полици, от фиктивни полици, които банката предпазливо шконтираше в чужбина. Една вечер, събудил се много по-рано, Сакар я изненада докато тършува в портфейла му, и я напляска като курва, която краде монети от джобовете на клиентите си; оттогава той я биеше, това ги озлобяваше, изтощаваше, после успокояваше и двамата.

Обаче след ликвидацията на 15-и, когато загуби десетина хиляди франка, баронесата започна да крои някакъв план, който толкова я измъчи, че реши да се посъветва с Жантру.

— Наистина мисля, че имате право — отвърна й той, — време е да минете на страната на Гундерман… Идете да го видите и му разкажете каквото знаете, тъй като той ви е обещал, че в деня, в който му занесете добра новина, той ще ви даде в замяна добър съвет.

Сутринта, когато баронесата се яви при него, Гундерман беше в кучешко настроение. Предишния ден акциите на Световната банка пак се бяха покачили. Най-сетне нямаше ли да настъпи краят на тази ненаситна ламя, която вече му бе изяла толкова злато и упорито не искаше да мре! Тя бе способна пак да се изправи и отново на 31 януари да приключи с повишение; и той ръмжеше, че се бе заловил с това катастрофално съперничество, докато може би е било по-добре да вземе участие в новата банкова къща. Разколебан в обичайната си тактика, загубил вяра в неизбежното тържество на логиката, в тази минута той би се примирил с мисълта за отстъпление, стига то да можеше да стане, без да загуби всичко. Рядко му се случваха такива моменти на отчаяние, каквито са преживявали велики пълководци в самото навечерие на победата, когато хората и нещата са искали техния успех. И смущението на този силен ум, обикновено много бистър, идеше от неяснотата от известно време на тази загадъчност в сделките на Борсата, зад които никога не бе възможно да се каже със сигурност кон стои. Наистина Сакар купуваше и играеше. Но дали вършеше това за сметка на сериозни клиенти или пък за сметка на самото дружество? В края на краищата той не можеше да разбере нищо чрез множеството доноси, които получаваше от всички страни. Вратите на огромния му кабинет трещяха, целият му персонал трепереше от неговия гняв, той посрещаше така грубо комисионерите, че тяхното обичайно шествие се превръщаше в паническо бягство.

— О, вие ли сте? — каза Гундерман на баронесата; без да прояви никаква учтивост. — Днес нямам време за губене с жени.

Тя толкова се смути, че съкрати предварително подготвения увод и изведнъж съобщи новината, която носеше:

— Ами ако ви се докаже, че Световната банка привършва парите си след значителните покупки, които е направила, и че е принудена да шконтира в чужбина полици, за да продължава кампанията?

Евреинът потисна едно радостно потръпване. Погледът му си остана безжизнен и той отвърна със същия ръмжащ глас:

— Не е вярно.