Емил Зола - Пари

На другия ден времето бе отвратително. През цялата нощ бе валяло. Ситен леден дъжд покриваше града, превърнат от размразяването в клоака с рядка жълтеникава кал Още от дванадесет и половина Борсата гъмжеше под проливния дъжд. Огромна тълпа се бе подслонила под перистила и в залата, така че много скоро от капещите мокри чадъри залата се превърна в огромна мътна локва. От стените се изцеждаше черна мръсотия, през остъкления покрив проникваше ръждива светлина, която навяваше отчайваща меланхолия.

Сред лошите слухове, които се носеха, някакви необикновени истории размътваха главите, още от входа всички погледи търсеха Сакар и го разглеждаха. Той беше на поста си, изправен както обикновено до колоната; видът му беше както в другите дни, в дните на победите, весел и напълно уверен вид. Той знаеше, че вчера акциите на Световната банка бяха спаднали с триста франка на малката вечерна борса; подушваше голяма опасност, очакваше ожесточена атака от страна на играчите на понижение; обаче неговият боен план му се струваше неоспорим, а обходната маневра на Дегремон, неочакваната поява на свежа армия от милиони трябваше да помете всичко и още веднъж да му осигури победата. Той вече нямаше никакви средства; касите на Световната банка бяха празни, беше ги изгребал до сантим; и все пак не се отчайваше, беше получил отсрочка от Мазо, чието доверие бе спечелил до такава степен, че го бе склонил да приеме без покритие ордери за покупка на акции за няколко милиона, след като му разкри, че ще го подкрепи сдружението на Дегремон. Уговориха се да не допускат да спадне много курсът на акциите в началото след откриването на борсата, да поддържат сегашния курс, да се борят, докато чакат подкрепителната армия. Вълнението беше толкова голямо, че Масиас и Сабатани, отказвайки се от излишни хитрувания сега, когато истинското положение беше предмет на всички сплетни, отидоха да разговарят открито със Сакар, после тичешком занесоха последните му нареждания — единият на Натансон под перистила, другият на Мазо, който още се намираше в кабинета на борсовите посредници.

Беше един часът и десет минути, когато пристигна Мозер, смъртно бледен от чернодробна криза, която го бе държала буден през цялата нощ; той сподели с Пийро, че днес всички хора му изглеждали жълти и болнави. Пийро, когото приближаващите катастрофи възбуждаха като странствуващ рицар и подтикваха към самохвалство, започна да се смее гръмко:

— Ами че вие, скъпи мой, имате колики. Всички са много Бесели. Днес ще падне такъв пердах, който ще се помни дълго време!

Истината бе, че поради общата тревога залата изглеждаше мрачна под жълточервеникавата светлина и това най-вече се чувствуваше в заглушеното ръмжене на гласовете. То съвсем не приличаше на шумните викове през паметните дни на повишението, на врявата, на онова вълнение, подобно на морски прилив, нахлуващ навред като победител. Сега никой не тичаше, никой не крещеше, всички се вмъкваха безшумно, говореха тихо като в къщата на болен. Макар че тълпата бе многобройна и човек трудно можеше да си пробие път в нея, чуваше се само печален ропот, плах шепот за опасностите, за много лошите новини, които се предаваха от ухо на ухо. Мнозина мълчаха с пребледнели и разстроени лица, с разширени очи, които отчаяно питаха другите липа.

— Салмон, вие нищо не казвате? — попита Пийро с предизвикателна ирония.

— Боже мой! — прошепна Мозер. — Той е като другите, няма какво да каже, страх го е.

Всъщност този ден сред загриженото очакване на всеобщо безмълвие мълчанието на Салмон не безпокоеше никого.

Обаче най-вече около Сакар се тълпяха много клиенти, разтреперани от неувереност, жадни за една хубава дума. По-късно забелязаха, че Дегремон го няма, а също и депутата Юре, навярно предупреден и отново превърнал се във вярно куче на Ругон. Застанал сред група банкери, Колб си даваше вид, че е зает с някаква голяма арбитражна сделка. Маркиз Дьо Боен стоеше над превратностите на съдбата, спокойно разхождаше малката си бледа, аристократична глава, уверен, че все пак ще спечели, защото бе дал на Жакоби нареждане да купи от Световната банка толкова акции, колкото бе натоварил Мазо да продаде. А Сакар, обкръжен от другата част на тълпата, от вярващите, от наивните, необикновено любезно и ободряващо разговаряше със Седий и Можандр, които с разтреперани устни и влажни от умиление очи очакваха от него надеждата за успех. Той силно им стисна ръцете, влагайки в това категорично обещание за победа. После, като неизменно щастлив човек, закрилян от всякаква опасност, той се оплака от една неприятност.