Емил Зола - Пари

Един час по-късно, когато се канеше да се облече, за да отиде да обядва в града, Дегремон прие още един посетител — баронеса Сандорф. В своето отчаяние тя бе решила да се посъветва с него. По едно време бяха пуснали слух, че тя му е любовница; но всъщност между тях бе имало само една необвързваща дружба на мъж и жена. И двамата бяха твърде коварни, твърде добре се познаваха, за да могат да се лъжат в любовта. Тя му разказа за своите опасения, за посещението си при Гундерман и за неговия отговор, като, разбира се, скри предателството, което бе извършила. И Дегремон се развесели, поиска да я обърка още повече, даде си вид, че е развълнуван, готов да повярва, че Гундерман казва истината, като се кълне, че не е от играчите на понижение; всъщност може ли човек винаги да бъде сигурен? Борсата е истинска гора, тъмна гора, в която всеки крачи опипом. И човек положително ще си счупи главата, ако за нещастие има възможност да чуе всички глупави и противоречиви измислици, които се разнасят в този мрак.

— Значи, не трябва да продавам? — попита тя тревожно.

— Да продавате? Защо? Та това е лудост! Утре ние ще бъдем господари. Акциите на Световната банка ще се покачат на три хиляди и сто. Дръжте се здраво, каквото и да става — ще останете доволна от последния курс… Не мога да ви кажа нищо повече.

Баронесата си отиде и когато Дегремон най-сетне започна да се облича, звънецът оповести идването на трети посетител. О, не, той няма да го приеме! Обаче когато му поднесоха визитната картичка на Дьоларок, той веднага извика да го доведат; и понеже посредникът, много развълнуван на вид, не започваше да говори, топ отпрати камериера си и сам постави бялата си връзка, застанал пред високото огледало.

— Ето какво, мили мой — започна Дьоларок фамилиарно, като човек от същата среда. — Разчитам на вашето приятелство, нали така? Защото въпросът е много деликатен… Представете си, че Жакоби, моят зет, има любезността да ме предупреди за удара, който се подготвя. Утре на Борсата Гундерман и другите са решили да взривят Световната банка. Ще пуснат в продажба всички акции… Жакоби има вече ордерите и затова дотича…

— По дяволите!… — можа само да даже Дегремон, пребледнял.

— Та, нали разбирате, аз съм на много солидни позиции по отношение на повишаването на акциите, да, аз съм свързан с около петнадесет милиона, които могат да счупят ръце и крака… Значи, нали ме разбирате? Взех кола и обикалям моите сериозни клиенти. Не е много честно, но нали намерението ми е добро.

— По дяволите! — повтори Дегремон.

— Така че, мили мой приятелю, тъй като вие играете без покритие, аз дойдох да ви помоля да ме обезпечите или да отмените ордерите си.

Дегремон започна да вика:

— Отменете, отменете ги, скъпи мой… О, разбира се, че аз не оставам в кораби, които потъват, това е излишен героизъм… Не купувайте, продавайте! У вас имам акции приблизително за три милиона, продавайте, продавайте всичко.

И понеже Дьоларок тръгваше, като казваше, че трябва да види и други клиенти, той му хвана ръцете и силно ги стисна.

— Благодаря, никога няма да забравя. Продавайте, продавайте всичко!

Останал сам, Дегремон повика камериера си, за да му среши косата и брадата. Ах, какъв урок! Този път щяха да го изиграят като дете. Ето докъде стига човек, като тръгне с луд.

На малката борса още същата вечер, към осем часа, започна паника. Тази борса тогава се разиграваше по тротоара на булевард „Де з’Италиен“, при входа на пасажа за Операта; тук имаше само кулиса, където се сключваха сделки сред подозрителна тълпа от посредници, комисионери и мръсни спекуланти. Сновяха вестникопродавци, събирачи на фасове пълзяха в краката на минувачите. Булевардът беше задръстен от упорито стадо, което потокът от разхождащите се граждани повличаше и разделяше, но то непрекъснато пак се събираше. Тази вечер тук се въртяха близо две хиляди души благодарение на тихото време — небето бе облачно и предвещаваше дъжд след ужасния студ. Пазарът беше много оживен, от всички страни се предлагаха акции на Световната банка и курсът бързо спадаше. Обаче скоро се разнесоха слухове, започна тревога. Какво всъщност ставаше? Шепнешком се назоваваха имената на предполагаемите продавачи според комисионера, който даваше ордерите, или борсовия агент, който ти изпълняваше. Щом големите продаваха по този начин, положително предстоеше нещо сериозно. И от осем до десет часа блъсканицата беше голяма, всички предвидливи играчи промениха своите позиции, а някои дори имаха време да се превърнат от купувачи в продавачи. После всички трябваше да отидат да си легнат неразположени, в трескаво състояние, както в навечерието на големи катастрофи.