Емил Зола - Пари

— Е, аз какво ви казах? — викаше Пийро очарован.

Мозер, увесил нос, ръмжеше тихо закани:

— Да, да, до ръба на пропастта… Да се плаща и сметката на Мексико, а и работите в Рим се объркаха още повече след разбиването на отрядите на Гарибалди при Ментана, а и Германия ще се нахвърли срещу нас тия дни. Да, да, а тия глупаци покачват още повече, за да се катурнат от по-високо. Ах, всичко е загубено, ще видите!

Понеже този път Салмон го гледаше, като стоеше сериозно, той добави:

— Това е и вашето мнение, нали? Щом всичко върви много добре, значи, че всичко ще рухне.

В това време залата се изпразваше, във въздуха щеше да остане само пушекът от пурите, синкав облак, сгъстен и ожълтен от всички вдигнали се прахоляци. Мазо и Жакоби, добили отново приличен вид, заедно се прибраха в кабинета на борсовите посредници; Жакоби беше по-развълнуван поради личните си тайни загуби, отколкото поради провала на клиентите си, докато Мазо, който не играеше, силно се радваше на последния така смело повишен курс. Те поговориха няколко минути с Дьоларок за извършените операции, като държаха в ръце бележниците си, изпълнени със сметки, които доверениците им трябваше да уредят още тази вечер, за да могат да приключат сключените сделки. През това време в залата на чиновниците, една ниска зала с дебели колони, наподобяваща лошо поддържана класна стая с няколко реда пултове и един дрешник в дъното, Флори и Гюстав Седий, отишли да вземат оттам шапките си, шумно се радваха, като чакаха да узнаят средния курс, който служителите на синдиката, седнали пред един пулт, изчисляваха съобразно най-високия и най-ниския курс. Към три и половина часа, когато върху една колона залепиха обявата, двамата започнаха да цвилят, да кудкудякат, да кукуригат, доволни от хубавата сделка, която бяха направили, спекулирайки е ордерите за покупка на Файо. Това даваше възможност да се купят чифт брилянти за Шушу, която сега тиранизираше Флори с взискателността си, и да се плати в аванс за едно шестмесечие на Жермен Кьор, която Гюстав има глупостта да откъсне окончателно от Жакоби, който пък неотдавна бе взел за месец една циркова ездачка от хиподрума. Впрочем в залата на чиновниците врявата продължаваше с нелепи шеги, с хвърляне на шапки и с блъсканици като ученици през междучасие. А и в перистила борсовите посредници приключваха сделките си; възхитен от успешния си арбитраж, Натансон най-сетне реши да слезе по стълбите сред вълната от последните спекуланти, застояли се там въпреки страшния студ. От шест часа целият този свят от играчи, борсови посредници, агенти и комисионери — след като едните установят своите печалби или загуби, а другите изчислят комисионните си — щеше да се преоблече и лекомислено да завърши деня си в ресторанти и театри, в соарета и в леглата на любовниците си.

Същата вечер Париж, който нощем бодърствуваше и се забавляваше, говори само за страхотния дуел, започнал между Гундерман и Сакар. Жените, отдали се всецяло на играта от страст и модно увлечение, се мъчеха да употребяват технически думи като ликвидация, премия, отсрочка, покритие, без да ги разбират. Разговаряха най-вече за критическото положение на играчите на понижение, които от толкова месеци вече плащаха при всяка нова ликвидация все по-големи и по-големи разлики в зависимост от покачването на акциите на Световната банка, а тези разлики превишаваха всяка разумна граница. Разбира се, мнозина играеха без покритие и искаха отсрочки, тъй като не можеха да продадат акциите; те се настървяваха, продължаваха операциите си за смъкване на курса с надежда за едно близко катастрофално понижение на акциите. Обаче въпреки отсрочките, които все повече растяха, понеже парите ставаха рядкост, тези изтощени финансово и смазани играчи щяха да бъдат унищожени, ако покачването продължеше. А всъщност положението на Гундерман, когото смятаха за техен всемогъщ шеф, беше съвсем различно, защото той имаше в мазетата си своя милиард — неизчерпаеми армии, които изпращаше на избиване, колкото и да продължеше дългата и унищожителна война. Това беше непобедимата му сила — той можеше да продава с покритие, винаги способен да плати разликите чак до деня, в който гибелното спадане ще му донесе победа.

Говореше се по този въпрос, изчисляваха се огромните суми, които вече беше хвърлил, за да посреща така 15-о и 30-о число на всеки месец — тези колони от войници, покосявани от гюлетата, както наричаха торбите със злато, които се топяха в огъня на спекулацията. Никога досега на Борсата неговата власт, която той искаше да бъде абсолютна и неоспорима, не бе така жестоко атакувана, защото щом беше, както обичаше да повтаря, един обикновен търговец на пари, а не спекулант, той ясно съзнаваше, че за да си остане такъв търговец, и то първи в света, разполагащ с богатството на обществото, трябва да бъде пълновластен господар на пазара. И затова се бореше не за непосредствената печалба, а за своето собствено господство, за живота си. И оттам суровата неотстъпчивост, жестокото величие на борбата. Като го срещаха по булевардите и по улица „Вивиен“, нито бледото му безстрастно лице, нито уморената му старческа походка, нито пък нещо друго издаваше каквато и да е тревога. Той вярваше само в логиката. Над курса от две хиляди франка, бе започнала лудостта на акциите на Световната банка; при три хиляди — пълното умопомрачение; те трябваше да паднат така, както хвърленият във въздуха камък неизбежно пада на земята и той чакаше. Щеше ли да жертвува целия си милиард? Хората около Гундерман тръпнеха от възхищение, а също и от желание да го видят как изяжда противника си; в същото време със Сакар, който предизвикваше бурен ентусиазъм, бяха жените, салоните, спекулантите от висшето общество, които слагаха в джобовете си толкова хубави печалби, откакто той трупаше пари с тяхната религия, спекулирайки с планината Кармел и с Ерусалим. Разорението на високомерната еврейска банка беше окончателно решено, католицизмът щеше да господствува над парите така, както господствуваше над душите. Обаче докато неговият антураж печелеше много, Сакар привършваше вече своите пари, тъй като изпразваше касите с непрекъснатите покупки. От двестате милиона, с които разполагаше, почти двете трети бяха така замразени в акции; това беше твърде голямо преуспяване, задушаващ триумф, от който се умира. Всяко дружество, което иска да диктува така на борсата, за да поддържа висок курс на своите акции, е осъдено на гибел. Затова в началните сделки той беше действувал предпазливо. Но той винаги бе човек на въображението, виждаше всичко преувеличено, превръщаше в поеми своите съмнителни и неблагоразумни сделки, а този път с това наистина колосално и преуспяващо предприятие той стигаше до такива екстравагантни мечти за победа, до такава огромна и безумна идея, че дори сам не можеше ясно да я определи. Ах, ако бе имал милиони, неизчерпаеми милиони като тия мръсни евреи! Най-страшното бе, че той виждаше края на своите войски — още няколко милиона, годни за клането. После, ако започне спадането, ще дойде неговият ред да плаща разликите; и не можейки повече да изкупува акциите, ще бъде принуден да отсрочва. В победоносния му марш и най-малкото камъче можеше да прекатури неговата огромна машина. Това смътно съзнаваха дори най-верните му хора, тия, които вярваха в повишението както в добрия бог. Париж до крайна степен се вълнуваше от това неизяснено и съмнително положение, от този дуел между Сакар и Гундерман, в който победителят щеше да пролее всичката си кръв като в единоборство на две легендарни чудовища, заплашвайки се да се удушат едно друго върху грамадата от развалини, които натрупваха, и смазвайки под себе си бедните хорица, които се бяха осмелили да участвуват в тяхната игра.