Емил Зола - Пари

— По 3040 купувам от Световната — повтаряше Мазо със своя остър, пронизителен глас.

А Дьоларок, възбуден от търсенето, увеличи с пет франка:

— По 3045 купувам…

— Имам по 3045 — изръмжа Жакоби. — Двеста по 3045.

— Изпратете ми ги.

Тогава и Мазо увеличи.

— Купувам по 3050.

— Колко?

— Петстотин… Изпратете ми ги!

Но невъобразимата врява и епилептичните ръкомахания се засилваха така, че и самите борсови посредници не се чуваха помежду си. И в огъня, на професионалната страст, която ги възбуждаше, продължаваха да се обясняват с жестове, тъй като басовите гласове на едните заглъхваха, а пък пискливите гласове на другите се стопяваха. Виждаше се как се разтварят огромни уста, без да излезе от тях някакъв разбираем звук, и затова само ръцете говореха: жестът отвътре навън означаваше предложение, обратният жест отвън навътре означаваше приемане; вдигнатите пръсти определяха количеството, с глава се казваше да или не. Така се разбираха само посветените в борсовата игра, сякаш пристъп на безумие беше обзел тълпите. Горе, от галерията при телеграфа, се навеждаха глави на жени, смаяни и ужасени пред това необикновено зрелище. В отделението за рентите, най-кипящият център, сякаш ожесточено се биеха с юмруци, докато двойният поток от хора, които прекосяваха тази част на залата, разкъсваше групите, които непрекъснато се образуваха и се разпръсваха като водовъртеж. Между отделението за плащане в брой и кошницата над бушуващото море от глави се извисяваха само тримата котировачи, седнали на високите си столове; с големите си бели тефтера те наподобяваха останки от корабокрушение; навеждаха се ту наляво, ту надясно, в зависимост от бързото колебание на курсовете. В отделението за плащане Е брой блъсканицата беше най-голяма, не се виждаха лицата на хората, а само една гъста маса от коси, едно смътно гъмжене, над което се издигаха белите листчета на вдигнатите нагоре бележници. И в кошницата около купчината от смачкани разноцветни фишове сивееха коси, блестяха темета, забелязваха се бледи, измъчени лица, протегнати треперещи ръце, всички възможни мимики на раздвижени тела, повече или по-малко настръхнали, готови да се изядат едни други, ако не ги задържаше парапетът. Това беснеене в последните минути беше обзело и публиката в залата, която се блъскаше, газеше жестоко и безредно, сновеше като голямо стадо, пуснато в много тесен коридор; и сред тъмните рединготи копринените цилиндри блещукаха под разсеяната светлина, която проникваше през стъклата на прозорците.

Но изведнъж звън на камбана прониза врявата. Всичко стихна, ръкомаханията престанаха, гласовете млъкнаха както в отделението за плащане в брой, така и в отделението за рентите и в кошницата. Чуваше се още само глухото ръмжене на публиката, наподобяващо нестихващия шум на поток, прибрал се в коритото си. И в продължаващото вълнение се разпространяваха последните курсове — акциите на Световната банка бяха се покачили на 3060, ново повишение с тридесет франка в сравнение с вчерашния курс. Поражението на играчите на понижение беше пълно. Ликвидацията още веднъж щеше да бъде съкрушителна за тях, защото разликите за последните две седмици щяха да възлязат на грамадни суми.

Преди да напусне залата, Сакар за миг се повдигна, сякаш за да обгърне по-добре с поглед тълпата около него. Той действително беше израснал, толкова издигнат от големия успех, че цялата му малка фигура се издуваше, разтягаше се, ставаше огромна. През множеството глави той сякаш така търсеше отсъствуващия. Гундерман, Гундерман, когото би желал да види повален, гърчещ се и молещ за прошка; и държеше поне всички непознати лица от еврейски произход, цялото мръсно свадливо еврейство, което се намираше тук, в залата, да го види как се е преобразил от славата на успеха си. Това бе великият му ден, ден, за който ще се говори, както се говори за Аустерлиц и за Маренго. Неговите клиенти, приятелите му бързо го бяха заобиколили. Маркиз Дьо Боен, Седий, Колб, Юре стискаха и двете му ръце, а пък Дегремон с фалшивата усмивка на светската си любезност го поздравяваше, макар и да знаете, че в Борсата човек загива от подобни победи. Можандр би го целунал по двете бузи, толкова беше възбуден и раздразнен, като виждаше, че въпреки всичко капитан Шав все пак вдига рамене. Но най-голям, стигащ до боготворение, бе възторгът на Дьожоа, който тичешком бе дошъл от редакцията, за да узнае веднага последния курс; той стоеше на няколко крачки встрани, неподвижен като закован, разнежен и възхитен, с блеснали от сълзи очи. Жантру бе изчезнал, навярно отишъл да занесе новината на баронеса Сандорф. Масиас и Сабатани сияеха, задъхани като на тържествена вечер след голяма битка.