Емил Зола - Пари

— Предайте ги в отделението за изплащане в брой — каза Мазо на Флори. — И не чакайте да ви носят телеграмите, нали така? Стойте горе и си ги вземайте сам.

Флори се облакъти на перилото на отделението и извика с пълен глас:

— Мазо! Мазо!

И към него се отправи Гюстав Седни, защото в борсата служителите изгубват собствените си имена, назовават ги с името на борсовия посредник, когото представляват. Флори също беше Мазо. Напуснал преди две години кантората, Гюстав се бе върнал, за да склони най-сетне баща си да му изплати дълговете; днес поради отсъствието на старшия чиновник той бе натоварен с изчисленията а това много го забавляваше. Флори се наведе над ухото му и двамата се уговориха да се купува за Файо само по последния курс, а дотогава да играят за своя сметка с неговите ордери, като отначало купуват и препродават от името на тяхното подставено лице, което постоянно използваха, и по този начин да пипнат разликата, тъй като смятаха, че повишението е сигурно.

В това време Мазо се върна към кошницата. При всяка крачка някой от разсилните му предаваше фиш или ордер, написани набързо с молив от името на клиенти, които не бяха могли да се приближат до него. Всеки борсов посредник имаше свой личен фиш с определен цвят — червен, жълт, син, зелен, който лесно се разпознаваше. Фишът на Мазо беше в зеления цвят на надеждата; така че малките зелени листчета непрекъснато се натрупваха в ръцете му от постоянно сновящите разсилни, които ги приемаха в края на проходите от чиновниците и спекулантите, снабдили се предварително с такива фишове, за да печелят време. Когато се спря отново пред кадифения парапет, Мазо пак се сблъска с Жакоби, който също държеше в ръка неспирно увеличаваща се пачка от червени фишове, аленеещи като току-що бликнала кръв: несъмнено това бяха ордери на Гундерман и на неговите привърженици, защото за всички бе ясно, че в това подготвящо се клане Жакоби беше агентът на играчите, които се бореха за понижение — главният изпълнител на висшите цели, преследвани от еврейската банка. Сега той разговаряше с друг посредник, Дьоларок, неговия зет, един християнин, оженил се за еврейка, дебел, рижав, нисък и много плешив човек, известен в светските кръгове, познат като приемник на ордерите, пускани от Дегремон, който неотдавна се бе скарал с Жакоби, както преди това с Мазо. Разказвайки някаква история, пикантна история за жена, върнала се при съпруга си без риза, Дьоларок мигаше с малките си очи, блеснали като запален огън, и разпалено размахваше бележника си, претъпкан с пачка фишове сини като нежносиньото априлско небе.

— Господин Масиас ви вика — каза един разсилен, приближил се до Мазо.

Мазо бързо се върна в другия край на прохода.

Комисионерът, който бе напълно на страната на Световната банка, му носеше новини от кулисата на борсовите агенти, които въпреки големия студ се бяха събрали вече под перистила; дори някои спекуланти се осмеляваха да стоят там, като от време на време влизаха в залата да се посгреят; обаче борсовите агенти, увити в дебели палта с вдигнати кожени яки, се държаха мъжки, скупчени в кръг както обикновено под часовника и като се ободряваха, крещяха и ръкомахаха така силно, че не чувствуваха студа. Младият Натансон беше между най-дейните, мъчеше се да стане важна персона, откакто в деня, когато щастието му се усмихна, реши от дребен чиновник в Банката за кредити срещу движимо имущество да наеме стая и да открие кантора.

Масиас обясни набързо, че имало изгледи курсовете да спаднат поради това, че играчите, борещи се за понижение, бяха изкарали на пазара цял куп акции. На Сакар била хрумнала идеята да оперира зад кулисата, за да въздействува още върху първия официален курс на кошницата. Световната банка вчера бе приключила с 3030 франка; той бил дал ордер на Натансон да купи сто акции, които друг един агент щял да предложи по 3035 франка. Значи с пет франка увеличение.

— Добре! Курсът ни допада — каза Мазо.

И той се върна сред групата посредници, която вече беше в, пълен състав. Шестдесетте души бяха там, определяха помежду си, въпреки правилника, сделките по среден курс, докато чакаха да удари звънецът съгласно установения ред. Продадените ордери с предварително фиксиран курс не оказваха влияние върху пазара, защото трябваше да се изтека този курс; обаче ордерите без такова указание, тия ордери, с които се даваше право на борсовия посредник да действува по свое усмотрение, определяха непрекъснатото колебание на различните котирания. Добрият борсов посредник беше изтъкан от остроумие и предвидливост, притежаваше проницателен ум и гъвкави мускули, защото бързината често осигуряваше успеха; той трябваше да поддържа добри връзки с висшите финансови кръгове, да събира сведения почти отвсякъде и най-вече от телеграмите, получавани от френските и чуждестранните борби. Освен това трябваше да притежава и мощен глас, за да може да вика силно.