Емил Зола - Пари

Точно в този момент Жантру, появил се отново след кратко отсъствие, казваше на ухото на Сакар, че баронеса Сандорф била там, на улица „Брониар“, в своето ландо, и питала дали трябва да продава. Този въпрос, зададен в момента, когато курсовете се огъваха, го разгневи. Той си представи как неподвижният кочияш стърчи високо на капрата и как баронесата преглежда бележника си, разположила се като у дома си със спуснати перденца. И отвърна:

— Да ме остави на мира! А пък ако продава, ще я удуша!

При съобщението за спадането на курса с петнадесет франка Масиас изтича като при тревожен сигнал, чувствувайки, че ще бъде необходим. И наистина Сакар, който беше подготвил удар, за да повдигне последния курс — една телеграма от борсата в Лион, където беше сигурен, че има повишение — започваше да се тревожи, защото телеграмата не идваше; а и това непредвидено спадане с петнадесет франка можеше да причини катастрофа.

Масиас много хитро не се спря пред него, побутна го с лакът и на съвсем тих глас получи нареждане:

— Бързо при Натансон, четиристотин, петстотин, колкото е необходимо.

Това стана така светкавично, че само Пийро и Мозер го забелязаха. Те се спуснаха по петите на Масиас, за да разберат какво ще прави. Откакто бе постъпил на служба в Световната банка, Масиас имаше огромно влияние. Всички се мъчеха да спечелят доверието му, да прочетат през рамото му ордерите, които получаваше. А и самият той сега реализираше чудесни печалби. С усмихнатото си добродушно лице на неудачник, с когото доскоро съдбата жестоко си бе играла, той сам се учудваше, заявяваше, че е поносим този кучешки борсов живот, и вече не твърдеше, че трябва да си евреин, за да успееш.

В кулисата, при течението от леден въздух откъм перистила, който съвсем не можеше да се отопли от бледото следобедно слънце, акциите на Световната банка не бяха спаднали така бързо, както в кошницата. И Натансон, уведомен от своите агенти, беше осъществил арбитража, с който Дьоларок не бе успял в началото: закупил в залата акции по 3025, ги бе препродал по 3035 в колонадата. Всичко това бе станало за три минути и той спечели шестдесет хиляди франка. След тази продажба курсът в кошницата се покачи на 3030 благодарение на равновесието, което създаваха тия два отдела на Борсата. Чиновниците не преставаха да препускат от залата до перистила, като си пробиваха път с лакти през тълпата. Въпреки това курсът на кулисата нямаше да се задържи, ако Масиас не бе предал на Натансон нареждането на Сакар, което го задържа на 3035 и го повдигна на 3040; благодарение на този контраудар и в отдела на борсовите посредници акциите си възвърнаха своя първоначален курс. Обаче трудно беше да го задържат, защото тактиката на Жакоби и на другите посредници, които оперираха от името на играчите на понижение, очевидно беше насочена към запазване на големите продажби за края на борсовия ден, за да затрупат пазара и да предизвикат унищожаващо спадане в паниката на последните тридесет минути. Сакар така добре разбра опасността, че с уговорен знак предупреди Сабатани, който на няколко крачки от него продължаваше да пуши цигара с разсеян и отпуснат вид на женкар; веднага с ловкост на пепелянка Сабатани се вмъкна в „китарата“ и следейки зорко курсовете, започна непрекъснато да изпраща на Мазо нареждания върху зелени фишове, каквито имаше в запас. Въпреки всичко акциите на Световната банка отново спаднаха с пет франка, защото атаката беше много силна.

Часовникът удари, оставаха само петнадесет минути до закриване на Борсата. В този момент тълпата се въртеше и крещеше, сякаш бе подложена на някакво адско мъчение; в кошницата лаеха, виеха с налудничав крясък, наподобяващ шума, който се вдига при разбиването на меден казан; и точно тогава стана събитието, което Сакар очакваше с такова безпокойство.

Малкият Флори, който още от началото не бе преставал да слиза от телеграфа на всеки десет минути с куп телеграми в ръце, пак се появи и пробивайки си път през тълпата, четеше сега една телеграма, от която изглеждаше очарован.

— Мазо! Мазо! — извика един глас.

И естествено Флори обърна глава, сякаш бяха извикали неговото име. Беше Жантру, който искаше да узнае какво става. Но чиновникът го изблъска — бързаше много, а и беше радостен, като си мислеше, че Световната банка днес ще приключи с покачване; защото всъщност телеграмата съобщаваше, че стойността на акциите се покачваше на борсата в Лион, където бяха станали толкова значителни покупки, че контраударът щеше да се почувствува и в парижката борса. И наистина вече пристигаха и други телеграми, мнозина от посредниците получаваха ордери. Веднага се получи резултат, и то много голям.