Брендон Сандерсон - Заклеващия

Цената, която щеше да им се наложи да платят, за да съхранят свободата си и занапред, беше висока.

Тя продължаваше да свири на барабаните. Да усеща всеки такт в ритъма. Ридаеше тихо, без да вдига поглед, когато непознатият убиец — облечен в белите дрехи, които му бе намерил Клейд, — напусна помещението. Беше гласувала заедно с останалите относно задачата му.

„Усети спокойствието на музиката“, напомни си тя. Точно както обичаше да казва майка ѝ. „Търси ритмите. Търси песните.“

Съпротивляваше се, докато останалите я отвеждаха. Ридаеше, задето се разделя с музиката. Ридаеше за народа си, който може би щеше да бъде изтребен вследствие на постъпката им тази вечер. Ридаеше за света, който може би никога нямаше да разбере какво бяха направили за него слушачите.

Ридаеше за краля, за чиято смърт беше дала и своя глас.

Ритъмът на барабаните около нея заглъхна и последните тонове на умиращата музика отекнаха по коридорите.

Далинар Колин се появи във видението, застанал до спомена за мъртвото божество.

Изминали бяха шест дни, откакто войските му бяха пристигнали пред Уритиру — свещената, древна кула на Сияйните рицари. Бяха избегнали новата, унищожителна буря, като потърсиха прикритие през един древен портал. Свикваха с новия си дом, скрит в планините.

И все пак, Далинар се чувстваше така, сякаш не знае нищо. Не разбираше силата, срещу която се бореше, камо ли пък как би могъл да я победи. Едва му беше понятна бурята и ролята, която беше изиграла за завръщането на Пустоносните, древните врагове на човечеството.

И така, той последва виденията и дойде с намерението да изтръгне тайните на божеството — наречено Чест, или Всемогъщия, — което ги беше скрило тук. Това точно видение бе първото, което някога се бе явявало на Далинар. Започваше с него, изправен до образа на божеството в човешка форма. Двамата стояха на върха на стръмна скала, от която се откриваше гледка към Колинар: домът на Далинар, главното седалище на правителството. Във видението му градът бе разрушен от някаква незнайна сила.

Всемогъщия заговори, но Далинар не му обърна внимание. Той се беше превърнал в Сияен рицар, като се бе обвързал със самия Отец на Бурята — душата на бурята, най-могъщия дух на Рошар, — и беше установил, че вече може да привиква тези видения, когато пожелае. Вече беше чувал този монолог три пъти, и го беше повторил дума по дума пред Навани, за да го запише.

Този път Далинар се приближи към ръба на скалата и коленичи, за да огледа по-добре развалините на Колинар. Усещаше въздуха сух, прашен и топъл. Присви очи и се опита да различи някой детайл в хаоса от разрушени сгради, който би могъл да му подскаже нещо. Дори вятърните остриета — някога величествени, гладки скални формации, които откриваха безброй пластове различни скали, — бяха разбити на парчета.

Всемогъщия продължи с речта си. Виденията бяха като дневник — съвкупност от ярки послания и образи, които богът бе оставил след себе си. Далинар оценяваше помощта му, но точно сега се нуждаеше от подробности.

Огледа небето и забеляза леки вълнички във въздуха, които сякаш се вдигаха от някой нажежен камък в далечината. Трептене с размери на сграда.

— Отче на Бурята — заговори Далинар. — Ще ме заведеш ли долу, при развалините?

— Не ти е отредено да слизаш там. Това не е част от видението.

— Нека забравим какво ми е отредено за момент — настоя Далинар. — Ще го направиш ли? Ще ме пренесеш ли при развалините?

Отеца на Бурята изтътна, сякаш изръмжа под нос. Беше странно същество — някак свързано с мъртвия бог, но не съвсем същото нещо като самия Всемогъщ. Днес поне не говореше с гласа, който караше кокалите на Далинар да тракат.

За частица от секундата, Далинар се озова другаде. Вече не стоеше на върха на скалата, а долу, на полето пред разрушения град.

— Благодаря ти — каза той и закрачи през краткото разстояние, което го делеше от развалините.

Бяха изминали едва шест дни, откакто бяха открили Уритиру. Шест дни от пробуждането на паршендите, които се сдобиха с необичайни сили и очи, които светеха в червено. Шест дни от появата на новата буря — Вечната Буря, стихия от тъмни буреносни облаци и червени светкавици.