Брендон Сандерсон - Заклеващия

— Ще се справим — каза ѝ. — Моето упорство. Твоята проницателност. Заедно ще успеем да убедим останалите кралства да се присъединят към нас. Когато бурята се завърне, ще видят, че предупрежденията ни са били верни, и ще се обединим срещу врага. Ще използваме Клетвените порти 2 2 В предишната част — „Сияйни слова“ — бяха преведени като Портите на Обета . — Бел. Dave , за да придвижваме войски по-бързо и да ги изпращаме да си помагат едни на други.

Клетвените порти. Десет портала — древни фабриали, които водеха към Уритиру. Когато Сияен рицар задействаше някое от тези устройства, хората, застанали на платформата под него, се пренасяха в Уритиру — на друго подобно устройство тук, при кулата.

В момента бяха задействали само един чифт Клетвени порти — онези, които пренасяха хората между Уритиру и Пустите равнини. На теория можеха да задействат още девет — но, за съжаление, изследванията им показваха, че механизмът в тях трябва да бъде отключен и от двете страни, за да проработят.

Ако искаше да отиде във Веденар, Тайлен, Азимир или някое от останалите места, първо трябваше да изпратят някой от Сияйните си в съответния град, за да отключи устройството.

— Добре — каза тя. — Ще го направим. Ще намерим начин да ги накараме да ни изслушат, независимо от факта, че упорито са запушили уши. Направо се чудя как успяват, при положение, че вече са си наврели главите там, където слънце не огрява.

Той се усмихна и изведнъж осъзна колко глупаво е било от негова страна да я идеализира преди малко. Навани Колин не бе някакъв кротък, съвършен идеал — тя бе люта буря, приела образа на жена, поела неотклонно по пътя си с устрема на скала, която се търкаля по ръба на урва. И не проявяваше никакво търпение към глупостите.

Обичаше я най-много именно заради това. Задето бе искрена и пряма в едно общество, което се гордееше със способността си да пази много тайни. Още откакто бяха млади, тя непрекъснато разбиваше както преградите, които се опитваха да поставят пред нея, така и множество сърца. Понякога мисълта, че и тя го обича, му се струваше не по-малко невероятна от някое от неговите видения.

На вратата на стаята му се почука и Навани каза на човека да влезе. Една от съгледвачките на Далинар надзърна вътре. Той се обърна и се намръщи, като забеляза нервната ѝ стойка и учестеното дишане.

— Какво? — попита я настоятелно.

— Сър — каза пребледнялата жена, като му отдаде чест. — Стана… злополука. Откриха труп в един от коридорите.

Далинар почувства нещо да се натрупва във въздуха — като електричество, преди да удари светкавица.

— Кой е?

— Върховният принц Торол Садеас, сър — отговори жената. — Бил е убит.

— Спрете! Какво си въобразявате, че правите?

Адолин Колин се приближи към група работници в омацани с крем униформи, които разтоварваха сандъци от фургона. Чуловете им се въртяха насам-натам и търсеха скални пъпки, които да похапнат. Без успех. Бяха навлезли навътре в кулата — независимо от факта, че пещерата, в която се намираха, бе достатъчно просторна да побере малък град.

Работниците имаха приличието да си придадат засрамен вид, макар че вероятно не разбираха защо. Групичката писари, които следваха Адолин по петите, провериха съдържанието на фургона. Маслените лампи на земята не успяваха да разсеят много от тъмнината в огромното помещение, чиито таван се намираше чак на четири етажа над тях.

— Сиятелен господарю? — обърна се към него един от работниците, като почеса косата си под шапката. — Аз просто разтоварвах багажите. Това си мислех, че правя.

— В документите пише „бира“ — обади се Рушу, един млад ардент.

— Зона две — каза Адолин, като почука със свития юмрук на лявата си ръка по фургона. — Таверните се устройват по продължението на централния коридор с асансьорите, на шест кръстовища по-навътре. Леля ми изрично осведоми Сиятелните ви господари за това.

Мъжете просто го зяпаха с безизразни изражения.

— Ще накарам някой писар да ви покаже. Натоварете сандъците обратно.

Мъжете въздъхнаха, но се заловиха със задачата. Не бяха толкова глупави, че да спорят със сина на Върховен принц.

Адолин се обърна и обходи с поглед дълбоката пещера, която се бе превърнала в отсек за разтоварване както на припаси, така и на хора. Наоколо притичваха рояци деца. Работници опъваха големи палатки. Около кладенеца в центъра се бяха струпали множество жени, тръгнали за вода. Войниците носеха факли или фенери. Насам-натам се стрелкаха дори брадвохрътки. Цели четири военни лагера, пълни с хора, бяха прекосили Пустите равнини възможно най-бързо, за да стигнат до Уритиру, и Навани се беше затруднила с търсенето на подходящо място, където да се устроят всички.