Брендон Сандерсон - Заклеващия

Въпреки целия този хаос, обаче, Адолин се радваше, че разполага с такива хора. Бяха още с пресни сили; не им се беше наложило да преживеят битката с паршендите, нападението на Убиеца в Бяло и тежкия сблъсък на двете бури.

Войниците на Колин бяха в ужасна форма. Самият Адолин имаше превързана рана на ръката, с която държеше меча — още усещаше пулсиращата болка от счупената си китка, — и на лицето му се открояваше голяма синина. А той беше един от късметлиите.

— Сиятелен господарю — обърна се към него Рушу, като посочи друг фургон. — В този има вино.

— Прекрасно — отвърна Адолин.

Никой ли не обръщаше внимание на заповедите на леля Навани?

Отиде да се разправи с хората във фургона, след което му се наложи да разтърве спора между неколцина мъже, някои от които бяха недоволни, че са ги зачислили да носят вода. Твърдяха, че това е работа като за парши, под техния нан. За съжаление, парши вече нямаше.

Адолин ги успокои и им предложи да основат гилдия на носачите на вода, ако се видят принудени да продължат. Баща му със сигурност би одобрил, макар че Адолин все пак се безпокоеше. Щяха ли да имат достатъчно да платят на всички тези хора? Заплатите се изчисляваха на базата на ранговете на работниците, не можеше да превърнеш един човек в роб просто така.

Адолин се радваше, че има задача, с която да се разсее. Не беше длъжен лично да проверява съдържанието на всеки фургон — трябваше само да надзирава проверките, — но се задълбочи в детайлите на работата. Не можеше да се бие — не и докато китката му беше в такова състояние, — а ако останеше сам твърде дълго, започваше да си мисли за онова, което се бе случило предишния ден.

Наистина ли го беше направил?

Наистина ли беше убил Торол Садеас?

Почти изпита облекчение, когато един бегач най-после дойде и го осведоми шепнешком, че са открили нещо необичайно в един от коридорите на третия етаж.

Адолин бе сигурен, че знае какво е.

Далинар чу виковете много преди да пристигне на мястото. Отекваха по продължението на тунелите. Познаваше този тон. Наближаваше сблъсък.

Остави Навани, затича се и накрая излезе, изпотен, на широкото кръстовище, образувано от пресичането на два от тунелите. Мъже в синьо, осветени от суровата светлина на фенерите, се бяха изправили срещу други, облечени в тревистозелено. Духчета на гнева пълзяха в краката им, подобни на локви кръв.

На пода лежеше труп, чието лице бе покрито със зелено палто.

— Спрете веднага! — извика Далинар и побърза да застане между двете групи. Дръпна назад мъжа, който се бе изправил предизвикателно точно пред един от войниците на Садеас. — Спрете или ще изпратя всички ви в ареста, до последния!

Гласът му помете мъжете като буря и привлече погледите и на двете страни. Той блъсна стражника към другарите му, после бутна назад един от мъжете на Садеас, като се помоли наум войникът да прояви достатъчно здрав разум да не нападне Върховен принц.

Навани и съгледвачката спряха малко по-назад. Мостовите от Мост Четири най-после се оттеглиха по един от коридорите, а войниците на Садеас поеха по противоположния. Отдалечиха се едни от други точно толкова, колкото все пак да могат да си мятат мръснишки погледи.

— Дано сте готови за гръмотевиците на самата Преизподня — изкрещя войникът на Садеас на Далинар. — Мъжете ви убиха Върховен принц!

— Така го заварихме! — викна в отговор Тефт от Мост Четири. — Сигурно се е спънал и е паднал на собствения си меч. И така му се пада, Бурята да го отнесе.

— Тефт, достатъчно ! — извика Далинар.

Тефт придоби леко засрамен вид, после отдаде чест отсечено.

Далинар коленичи и дръпна сакото от лицето на Садеас.

— Кръвта вече е засъхнала. Явно лежи тук отдавна.

— Тъкмо го търсехме — обади се войникът в зелено.

— Търсели сте го? Загубили сте от поглед Върховен принц?

— Тунелите са объркващи! — отвърна мъжът. — Не следват естествените посоки. Оплетохме се на едно място и…

— Решихме, че сигурно се е върнал в друга част на кулата — довърши друг войник. — Прекарахме предната вечер да го търсим там. Някои хора споменаха, че май са го виждали, но бяха сгрешили и…

„И един Върховен принц е останал да лежи тук, плувнал в собствената си кръв, половин ден“, помисли си Далинар. „Кръвта на отците ми.“

— Не можахме да го открием — каза войникът, — защото вашите мъже са го убили и са преместили трупа…

— Явно е кървял тук в продължение на часове — прекъсна го Далинар. — Никой не е местил тялото. Отнесете принца в страничното помещение ето там и пратете да повикат Иалаи, ако не сте го направили вече. Трябва да го огледаме по-добре.