Брендон Сандерсон - Заклеващия

— На реда ли? — обади се Аладар. — Далинар, виждал ли си армиите ни? Преживяха обречена битка едва преди шест дни и макар че се спасихме, на практика загубихме . Синът на Роион е плачевно неспособен да се справи с остатъците от поверените му владения. Някои от най-могъщите армии — тези на Танадал и Вама — си останаха във военните лагери!

— А онези, които дойдоха, вече потънаха в разпри — добави Палона. — Смъртта на дъртия Торол само ще им даде още един повод да недоволстват.

Далинар се обърна с гръб към тях и стисна парапета на каменната преграда с премръзналите пръсти на двете си ръце. Задуха ледена вихрушка и няколко вятърни духчета прелетяха покрай тях като прозрачни човечета, понесени от въздуха.

— Ваше Сиятелство Калами — каза Далинар. — Какво знаете за Опустошенията?

— Моля, Господарю? — отвърна тя колебливо.

— За Опустошенията. Занимавала сте се с научни разработки относно воринското вероизповедание, нали? Можете ли да ни кажете нещо за Опустошенията?

Калами прочисти гърло.

— Те са били същински олицетворения на разрухата, Господарю. Всяко от тях е било така унищожително, че опустошавало цялото човечество. Измирали безброй хора, обществото потъвало в хаос, смърт застигала учените. Цели поколения хора били принудени да работят, за да компенсират за загубите. Песните разказват как те се натрупвали едно след друго и ни изтиквали все по-назад и все по-назад — Вестителите, които дарили човечеството с мечове и фабриали, в крайна сметка се завърнали и го заварили да си служи с пръчки и каменни брадви.

— А Пустоносните? — попита Далинар.

— Те дошли, за да унищожават — отговори Калами. — Целта им била да изличат човечеството от Рошар. Били като привидения, безформени. Според някои, представлявали духовете на мъртвите, а според други — духове на Преизподнята.

— Ще трябва да открием начин да предотвратим повтарянето на тези събития — каза Далинар меко, като се обърна отново към спътниците си. — Ние сме онези, на които трябва да разчита този свят. Трябва да му осигурим стабилност; лагер, около който да може да се обедини. Затова не мога да изпитам радост от смъртта на Садеас. Той наистина бе трън в очите ми, но беше и способен генерал с остър ум. Имахме нужда от него. Ще имаме нужда от всеки, който е в състояние да се бори, за да спечелим последната битка.

— Далинар — заговори Аладар. — Някога и аз изпадах в безсмислени вражди с околните. Бях като останалите Върховни принцове. Но след онова, което видях на бойното поле… онези червени очи… Сър, с вас съм. Ще ви следвам до края на самите бури, ако се наложи. Какво искате да направя?

— Не разполагаме с много време. Аладар, провъзгласявам те за новия Върховен принц на Осведомяването. Ще отговаряш за закона и неговото приложение в този град. Установи твърд ред в Уритиру и се увери, че всеки от Върховните принцове разполага с точно определена област на правомощия в него. Събери армия за поддържане на вътрешния ред, чиито членове да патрулират по коридорите. Дръж нещата под контрол и предотвратявай избухването на разпри между войниците — като онзи, който едва не се случи преди малко. Себариал, провъзгласявам теб за Върховен принц на търговията. Изготви отчети за припасите ни и организирай пазари в Уритиру. Искам тази кула да функционира като нормален град, не просто като временна спирка. Адолин, погрижи се армиите ни да бъдат обучавани редовно и усилено. Отчети останалите ни войници под командването на всеки Върховен принц и ги уведоми, че ще се нуждаем от тях за защитата на Рошар. Докато са тук, те остават под мое главнокомандване в качеството ми на Върховен принц на войната. Ще потушим междуособиците чрез тежестта на непрекъснатите им военни обучения. Ние управляваме Превръщателите, както и разпределението на храната. Ако искат дажби, ще трябва да ни слушат.

— А ние? — попита мърлявият лейтенант от Мост Четири.

— Продължавайте да проучвате Уритиру заедно със съгледвачите и писарите ми — каза Далинар. — И ме уведомете веднага, щом капитанът ви се върне. Да се надяваме, че ще донесе със себе си добри новини от Алеткар.

Пое си дълбоко въздух. Някъде в дъното на съзнанието му отекна далечен глас: „Обедини ги. Бъди готов за пристигането на шампиона на врага.“

— Крайната ни цел е съхранението на цял Рошар — допълни той тихо. — Вече видяхме каква цена ще трябва да платим, ако допуснем отново раздори сред редиците ни. Заради тях не успяхме да спрем Вечната Буря. Но това бе само първата проба — тренировката преди същинската битка. За да се изправим пред Опустошението, ще трябва да намеря начин да направя онова, което моят предтеча, Слънцетворящия, не е успял да направи със своите завоевания. Аз ще обединя Рошар.