Роджър Зелазни - Пясъчни врати

— Помня — кимнах. — Разказа ни, че предната седмица го поканили да разгледа Звездния камък на извънземните, същият, дето е изложен в Ню Йорк. Направил му стотина снимки, използвайки всевъзможни филтри, изписал няколко бележника със записки, с две думи — събрал всякаква възможна информация. А след това се заел с изработката на дубликатите. Разправяше, че щял да открие метод за евтиното им производство и да ги превърне в общодостъпни сувенири. Шестте екземпляра на полицата били най-успешните му постижения. Наистина много се гордееше с тях.

— Точно така. А след това забелязах, че в кошчето за боклук се търкалят няколко не толкова успешни образци. Избрах най-добрия от тях и го поднесох към светлината. Беше много красив, съвсем като другите. Пол видя, че му се любувам и се засмя. „Харесва ли ти?“ — попита ме и аз кимнах. „Твой е тогава“ — рече той.

— Така беше. Вярно, сега си спомних.

— Да, но има още една малка подробност — продължи Хал. — Оставих го на масата до купчината с пари и всеки път, когато посягах към тях, го поглеждах. След известно време забелязах миниатюрна пукнатина в самата основа. Беше съвсем незначителна, но колкото повече я гледах, толкова повече ме дразнеше. Ето защо, когато двамата отидохте в кухнята за поредната порция лимонада и бира, аз го смених с един от тези на полицата.

— Сега вече започвам да разбирам.

— Добре, добре! Сигурно не биваше да го правя. Не смятах, че върша нещо особено нередно. Това бяха само опитни образци — не беше никак лесно да се забележи разликата.

— И все пак той е забелязал — когато е изхвърлял неудачните дубликати.

— От което следва, че останалите са достатъчно добри, нали? Какво значение може да има един камък? Дори и шестте да изчезнат, нали са само копия?

— Трябва да призная, че разсъжденията ти изглеждат безупречни. Но Пол все пак е проверил и сега излиза, че камъните имат далеч по-важно значение, отколкото той твърдеше през онази нощ. Питам се, защо?

— Аз също доста си поблъсках главата — призна Хал. — Първото, което ми хрумна бе, че Пол е измислил цялата тази история, за да се изфука. Да предположим, че някой, примерно представител на ООН, се обръща към него с предложение да изработи дубликат — или няколко дубликата — на оригинала. Звездният камък е безценен, незаменим и през цялото време е изложен пред публиката. За да не допуснат кражба или да избегнат неприятности от някой маниак, въоръжен с чук, нищо чудно да са стигнали до решението да го заменят с дубликат. А Пол е най-подходящата кандидатура за изпълнението на подобна задача. Достатъчно е да започне разговор за кристалографията и неговото име изплува тутакси.

— Склонен съм да се съглася с тази легенда, но като цяло тя търпи сериозна критика. Защо му е например да вдига такава олелия за един изчезнал дубликат, когато би могъл да си направи други? Защо просто не махне с ръка?

— От съображения за сигурност?

— Ако е това, не ние сме тези, които са ги нарушили. По-скоро той самият. Защо му бе нужно да ни преследва и притиска, когато и двамата го бяхме забравили? Не, тук има нещо друго.

— Добре, ти какво мислиш?

Свих рамене.

— Разполагаме с недостатъчна информация — казах и се изправих. — Ако все пак решиш да се обадиш в полицията, не забравяй да им кажеш, че точно ти си откраднал онова, което Пол така усърдно издирва.

— О, Фред, това беше удар под пояса.

— Но пък е истина. Интересно, каква ли е цената на камъка? Не помня точно къде минаваше разделителната линия между дребната кражба и грабежа.

— Добре де, разбрах накъде биеш. Какво ще правим сега?

— Нищо, предполагам. Ще оставим събитията да следват естествения си ход. Ако имаш друга идея, не я крий от мен.

— Нямам. За момента.

— Хубаво. — Поех към вратата.

— Няма ли да останеш за вечеря?

— Не, благодаря. Трябва да бягам.

— До скоро виждане.

— Аха. Не го вземай навътре.

Вървях покрай затворената пекарна. Нощните светлини трепкаха по витрината й. „УСЕЩАШ ЛИ ВКУСА МИ, БРЕД?“ — прочетох там.

Спрях разколебан и смутен, но когато извърнах глава видях, че това е само една реклама. Изсумтях и продължих по пътя си.

Случки и образи…

Късно през нощта, докато изучавах нов маршрут по покрива на катедралата, ми се стори, че преброих един допълнителен водоливник. Но когато го доближих, видях, че това всъщност е професор Добсън, възседнал една подпора. Предположих, че пак е пиян и брои звездите.