Тимъти Зан - Тъмната сила

— Илараш мир лак свориле — каза той. — Мирале кара сив Малараш вир е Вейдра.

— Разбираш ли го? — шепнешком попита Лея.

— До известна степен — отговори Трипио. — Според мен това е диалект на древен търговски език…

— Шава! — извика ногрито в средата.

Трипио подскочи, но бързо се окопити и преведе: — Той каза „Тишида“.

— Разбрах го — отвърна Лея.

Изправи гордо глава и реши да демонстрира цялата тежест на благородническото възпитание, което бе получила в кралския двор на Алдераан. Различията между местните обичаи и символите на властта бяха големи, но все пак тя беше дъщеря на техния господар Дарт Вейдър и със сигурност не биваше да търпи такова грубо поведение.

— Така ли се обръщате към вашата малараши? — извика високомерно Лея.

Шестимата ногри се обърнаха и впериха поглед в нея. Лея се присегна със Силата и се опита да разгадае чувствата зад каменните им лица, но както винаги съзнанията на извънземните се оказаха затворени за нея. Значи трябваше да продължи поусет.

— Зададох ви въпрос — наруши тя тишината. Ногрито в средата пристъпи напред и Лея едва сега забеляза малките стегнати гърди в горната част на гръдния кош, които се очертаваха ясно под свободно падащата туника. Сигурно беше жена.

— Какво е матриарха? — прошепна тя към Трипио, припомняйки си думата, която Кабарак беше използвал при слизането от кораба.

— Жена, която е начело на един род или на част от племето — преведе дроидът нервно.

Говореше едва доловимо; Трипио винаги беше мразил да му крещят.

— Благодаря — кимна Лея и изгледа жената. — Вие ли сте майката на рода?

— Аз съм — отвърна ногрито на основния език. Говореше със силен акцент, но все пак думите й се разбираха. — Как ще ни докажеш, че наистина си малараши?

Лея мълчаливо й подаде ръката си. Майката се поколеба, пристъпи към нея и неохотно я пое.

— Ще оспорите ли това, което казах? — попита Кабарак.

— Мълчи, трети сине — скастри го майката и вдигна глава да погледне Лея в очите. — Поздравявам ви, лейди Вейдър, но не мога да ви приветствам с добре дошла.

Лея задържа погледа й. Все още не долавяше нищо от другите ногри, но усещаше, че Чубака е напуснал кораба и бързо се приближава към къщата. Уукито беше страшно разгневено и тя се надяваше да не връхлети вътре и да унищожи малкото, което бе успяла да постигне.

— Може ли да попитам защо? — попита Лея.

— Вие служихте ли на императора? — отвърна с въпрос ногрито. — Подчинявате ли се сега на нашия господар върховния адмирал?

— Не — отговори тя.

— В такъв случай носите раздор и неразбирателство сред нас — заключи мрачно майката. — Несъгласие за миналото и настоящето — поклати глава. — На Онор нямаме нужда от още неразбирателство, лейди Вейдър.

Преди тя да бе довършила думите си, вратата зад Лея се отвори рязко и в колибата нахлу Чубака. Майката се сепна леко от появата на уукито, а един от другите ногри възкликна изненадано Чубака изръмжа предупредително.

— Сигурен ли си, че са имперски войници? — попита Лея. Студен юмрук стисна сърцето й. Не, мълчаливо се помоли тя. Не сега. Уукито набързо разказа какво беше видяло — две совалки тип „Ламбда“ се спускаха от орбита, а откъм Нистао приближаваха още няколко.

Кабарак пристъпи към майката и неспокойно изръмжа нещо на езика на ногрите.

— Той казва, че се е заклел да ни защитава — преведе Трипио. — Моли клетвата му да бъде уважена.

За един дълъг момент Лея си помисли, че майката на рода ще откаже, но изведнъж ногрито кимна с въздишка.

— Елате с мен — обърна се към Лея Кабарак и забързано се стрелна покрай Чубака към вратата. — Майката се съгласи да ви скрие от нашия господар върховния адмирал. Поне засега.

— Къде отиваме? — попита Лея и го последва навън в мрака.

— Дроида и вещите ви ще скрия при обеззаразяващите дроиди, прибрани за през нощта във външната барака — обясни ногрито и посочи към постройката без прозорци на около петдесет метра от тях. — Вие и уукито представлявате по-голям проблем. Ако войниците носят радари, биоимпулсите ви ще се различават от тези на ногрите.

— Знам — отговори Лея.

Претърсваше с поглед небето за светлините на приближаващите се совалки и се опитваше да се сети какво знае за идентификационните алгоритми на радарите за биоимпулси. Един от параметрите беше сърдечният ритъм, после идваха обкръжаващата атмосфера, газовете, които се отделят при издишване, и поляризиращият ефект на електромагнитната молекулярна верига. Но основните параметри при изследвания с голям обхват бяха…