Тимъти Зан - Тъмната сила

— И направи ли го? — попита адмиралът и се обърна към възрастната ногри.

— Тъкмо бяхме започнали — отговори тя на ужасен основен език. — Но не успяхме да довършим.

Вратите в задната част на дукхата се отвориха и вътре влезе един от механиците.

— Готов ли сте с доклада си, младши лейтенант? — попита го Траун.

— Да, адмирале — отвърна той, прекоси залата и пристъпи нервно край събралата се група възрастни ногри. — Приключихме с предварителната проверка на системите за връзка и заглушаващите полета, както заповядахте.

Траун прикова погледа си в ногрито и попита:

— И какъв е резултатът?

— Мисля, че открихме повредата, сър. Намотката на предавателя е била претоварена и е избила обратно към кондензатора на заглушителя, като е повредила няколко електрически вериги. Компютърът на кондензатора автоматично е направил нова пътека, но шунтът е бил твърде близо до една от основните командни линии на заглушителя и индукционната вълна го е задействала.

— Интересна серия от съвпадения — каза върховният адмирал, без да отделя блестящия си поглед от Кабарак. — Според вас това обикновена повреда ли е, или е причинена от човешка намеса?

Майката на рода се размърда, сякаш възнамеряваше да каже нещо. Траун я изгледа строго и тя се сви назад.

— Невъзможно е да се каже със сигурност, сър — отвърна механикът, като внимателно подбираше думите си. Очевидно бе наясно, че е на косъм да разсърди ногрите, които едва ли щяха да забравят да си отмъстят. — Може и да е дело на някой добър специалист. Въпреки това бих казал, сър, че като цяло компютрите на кондензатора се ползват с лошо име сред механиците. По време на битка, когато неопитните пилоти могат да изпаднат в сериозни неприятности, работят добре, но при такива обичайни пътувания постоянно се повреждат.

— Благодаря — и да бе ядосан, че не е хванал Кабарак в лъжа, Траун с нищо не го показа. — Откарайте кораба с вас за поправка в Нистао.

— Слушам, сър — механикът отдаде чест и излезе. Върховният адмирал погледна надолу към Кабарак.

— Тъй като частта ти е унищожена, ще бъдеш прехвърлен в друга група. Когато корабът ти бъде поправен, ще излетиш към базата Валрар в сектора Глайт и ще се поставиш на разпореждане на тамошния командир.

— Слушам, господарю — отвърна Кабарак. Траун се изправи.

— Би трябвало да се гордеете с хората си — каза той и леко наклони глава към майката. — Службата на вашия род към племето кимбар и Империята ще бъде запомнена завинаги на Онор.

— Както и вашето водачество и защита на народа на ногрите — отвърна майката.

Върховният адмирал слезе от трона и се насочи към вратата, обграден от Рък и Иркейм. Пелаеон тръгна подир него и след няколко секунди се озоваха на студения нощен въздух. Совалката ги очакваше, готова за излитане, и без повече думи и церемонии Траун влезе вътре. Издигнаха се плавно във въздуха и капитанът видя през илюминатора как ногрите излизат от дукхата, за да наблюдават заминаването на господарите си.

— Е, не беше зле — промърмори той под нос.

Траун го погледна и спокойно попита:

— Според вас това беше напразно губене на време, така ли, капитане?

Пелаеон погледна към седналия отзад Иркейм. Вождът сякаш не ги слушаше, но все пак нищо не му струваше да запази тактичност.

— Сигурен съм, сър, че от дипломатическа гледна точка това беше ценна демонстрация, че се грижите за цялата планета Онор, включително и за по-отдалечените селища — каза той. — Но при условие, че в кораба на ногрито наистина е имало повреда, не мисля, че постигнахме нещо друго.

Върховният адмирал се обърна и погледна през илюминатора.

— Не съм толкова сигурен, капитане — отвърна той. — В тази история нещо не е наред. Рък, какви са впечатленията ти от нашия млад командос Кабарак?

— Беше нервен — отвърна тихо телохранителят. — Личеше си по лицето и ръцете му.

Иркейм се завъртя в креслото и подхвърли:

— Това е естествена нервност, която всеки би изпитал, щом застане пред господаря на ногрите.

— Особено ако се чувства виновен за провала си ли? — отбеляза хапливо Рък.

Иркейм понечи да се изправи и за момент въздухът между двамата се изпълни с напрежение. Пелаеон се сви в креслото, в съзнанието му изведнъж изплуваха разказите за кървавата племенна вражда между ногрите.

— С тази задача се провалиха няколко групи — каза спокойно Траун в напрегнатата тишина. — Не само племето кимбар.

Вождът бавно се отпусна назад и каза: