Тимъти Зан - Тъмната сила

— Искате да докладвате нещо ли, капитане?

— Само една дреболия, сър — отвърна Пелаеон, стегна се и пристъпи към върховния адмирал. — Пристигащ кораб на командос се е забавил при подаването на паролата и след това, отказал да кацне в Нистао. Вероятно става въпрос само за повреда в системите.

— Вероятно — съгласи се Траун. — Корабът прегледан ли е за доказателства за повредата?

— Ами… — Пелаеон погледна в електронния бележник и бързо продължи: — Проверката не е показала нищо, тъй като заглушаващото поле е било пуснато на пълна мощност и е било блокирало…

— Пристигащият кораб е бил с включено заглушаващо поле? — прекъсна го рязко адмиралът.

— Тъй вярно, сър.

Траун безмълвно протегна ръка. Пелаеон му подаде бележника, върховният адмирал намръщено прегледа изготвената справка.

— Кабарак, племето кимбар — измърмори той. — Интересно — той вдигна поглед към Пелаеон: — Къде е кацнал корабът?

Капитанът се обърна към Тшел и го изгледа въпросително.

— Според последните данни се е отправил на юг — отвърна лейтенантът. — Може все още да е в обхвата на прехващащите ни лъчи, сър.

Пелаеон се обърна към Траун:

— Да се опитаме ли да го спрем, адмирале?

Траун сведе глава над електронния бележник и сбърчи замислено чело.

— Не — каза накрая. — Оставете го да кацне, но го проследете. Заповядайте на екип механици от „Химера“ да се срещне с нас на мястото на кацането — погледът му обходи групичката вождове и се спря на един от тях. — Иркейм, вожд на племето кимбар, излез напред.

Ногрито се подчини.

— Какво желаете, господарю? — измяука той.

— Един от твоите хора се е завърнал у дома — отвърна Траун. — Ще отидем до селото му, за да го поздравим с добре дошъл.

Иркейм се поклони:

— Както заповяда господарят.

Адмиралът се изправи и се обърна към Пелаеон:

— Заповядайте да приготвят совалката ми, капитане. Тръгваме веднага.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и кимна към лейтенант Тшел да изпълни нареждането. — Няма ли да е по- лесно, сър, да заповядаме да докарат тук кораба и пилота?

— Сигурно ще е по-лесно — призна Траун, — но няма да е същото. Явно не сте разпознали името на пилота — Кабарак от племето кимбар беше един от командосите от двайсет и втора част. Това напомня ли ви нещо?

Стомахът на Пелаеон се сви.

— Групата, която преследваше Органа Соло на Кашиуук.

— И от тази част остана жив единствено Кабарак — кимна Траун. — Мисля, че ще бъде поучително да чуем от него подробностите за провала и да го попитаме защо му е било нужно толкова много време, докато се завърне вкъщи — в очите на адмирала блеснаха искрици и той добави: — И да разберем защо толкова упорито бяга от нас.

Когато се спуснаха над селото на Кабарак, вече се беше свечерило. В тъмнината проблясваха прозорците на скупчените колиби.

— Тук често ли кацат кораби? — попита Лея. Ногрито насочи кораба към тъмната постройка, която се извисяваше близо до центъра на селището. В блясъка на светлините за приземяване смътните очертания се превърнаха в голяма цилиндрична сграда с гладък конусовиден покрив. Външните стени бяха изградени от вертикално подредени масивни дървени трупи, редуващи се с дъски от по-светло дърво. Точно под стряхата се виждаше метална лента, която обикаляше цялата постройка.

— Не е нещо обичайно — отвърна Кабарак, спря двигателите и изключи корабните системи. — Но не е и нещо невиждано.

С други думи, пристигането им щеше да стане обект на доста голямо внимание. Чубака, който се беше възстановил достатъчно, за да може Лея да му помогне да се настани в едно от креслата за пътници в пилотската кабина, очевидно мислеше същото.

— Всички жители на селото са от племето кимбар — каза Кабарак в отговор на леко неясния въпрос на уукито. — Те ще приемат обещанието ми за защита като свое собствено. Елате.

Лея свали предпазните колани и се изправи, решително отхвърляйки съмненията. Вече бяха пристигнали и можеше само да се надява, че увереността на ногрито не е плод единствено на наивен младежки идеализъм.

Помогна на Чубака да се измъкне от креслото и двамата последваха ногрито към главния люк, като по пътя взеха Трипио от кабината.

— Аз ще сляза пръв — каза Кабарак, когато стигнаха изхода. Обичаят повелява при пристигането да отида сам до дукхата на племето кимбар и да съобщя на майката на рода за посетителите.

— Разбирам — кимна Лея, като потисна новата вълна безпокойство. Изобщо не й харесваше мисълта да остави ногрито да говори насаме със сънародниците си. Но и този път не можеше да направи нищо. — Ще те чакаме тук да се върнеш и да ни вземеш.