Тимъти Зан - Тъмната сила

Лея сви недоволно устни. Тази цел беше да станат смъртоносни командоси и да умират по прищявка на императора. Но не можеше да каже такива неща на Кабарак, поне засега.

— Да — измърмори тя. Чубака помръдна в краката й.

— Скоро ще дойде на себе си — каза Кабарак. — Не ми се иска да го зашеметявам отново. Ще можете ли да го контролирате?

— Мисля, че да — отвърна Лея.

Пресичаха бавно горните слоеве на атмосферата, курсът им ги водеше точно под кръжащия в орбита звезден разрушител.

— Надявам се, че няма да решат да претърсят кораба с радар — прошепна тя. — Ако установят, че на борда има трима души, ще трябва да даваш дълги обяснения.

— Защитните полета на кораба няма да позволят претърсване с радар — увери я Кабарак. — Пуснал съм ги на пълна мощност.

Лея го погледна изненадано:

— А това няма ли да ги накара да се усъмнят?

— Не. Обясних им, че работещото заглушаващо поле е част от същата повреда, която е причина за проблемите с предавателя.

Чубака изръмжа тихо. Лея погледна надолу и видя, че уукито я гледа безпомощно. Вече беше в съзнание, но не му достигаше сила да направи каквото и да било.

— Минахме през външния контрол — каза тя. — Насочили сме се… Накъде всъщност летим, Кабарак?

Ногрито пое дълбоко дъх и издиша със странно свистене.

— Отиваме към моето село, близо до края на Чистата земя. Ще ви скрия там, докато си замине върховният адмирал.

Лея обмисли предложението му. В малко селище, разположено далеч от главните пътища на ногрите, щеше да бъде в безопасност от обикалящите имперски войници. Но, от друга страна, ако беше като другите малки селца, които беше посещавала, пристигането й щеше да се стане известно на всички след по-малко от час.

— Може ли да се вярва на останалите, че няма да ме издадат?

— Не се безпокойте — отвърна Кабарак. — Ще се погрижа за безопасността ви.

Но преди да го каже, се поколеба за миг. Корабът се гмурна в атмосферата и Лея с безпокойство отбеляза, че всъщност Кабарак не бе отговорил на въпроса й.

Вождът се поклони за последен път и се отдръпна към групичката ногри, които все още чакаха реда си да приветстват своя господар. Траун, седнал в трона в общата зала на Онор, кимна тържествено на отдалечаващия се и махна на следващия. Племенният вожд пристъпи напред в официалния танц на ногрите, който явно служеше за изразяване на уважение, поклони се ниско и докосна с чело земята пред върховния адмирал.

Застанал на два метра вляво от Траун и малко по-назад, Пелаеон пристъпваше от крак на крак и с мъка преглъщаше прозявката си. Струваше му се, че ритуалът няма никога да свърши. Беше останал с впечатлението, че са дошли на Онор, за да вдъхновят групите командоси, но единствените ногри, които видяха досега, бяха от охраната и тази малка, но изключително досадна сбирщина племенни вождове. Вероятно Траун имаше основания, за да си наложи да изтърпи глупавата церемония, но на капитана му се искаше представлението да приключи по-бързо. Все още им предстоеше да отвоюват галактиката, така че седенето и слушането на еднообразните клетви за вярност от група сивокожи същества изглеждаха истинско губене на време.

Усети лек полъх по врата и се сепна.

— Капитане? — прошепна някой в ухото му и той веднага разпозна гласа на лейтенант Тшел. — Извинете, че ви прекъсвам, сър, но върховният адмирал Траун заповяда да го информираме незабавно, ако се случи нещо необичайно.

Пелаеон кимна леко, всякакво прекъсване би било добре дошло за него:

— Какво се е случило?

— Май не представлява никаква опасност и може би изобщо не е важно, сър — започна Тшел. — Един кораб с командос ногри закъсня с подаването на паролата.

— Вероятно някакъв проблем с предавателя — предположи Пелаеон.

— Точно така каза и пилотът — отвърна лейтенантът. — Но освен това отклони предложението да кацне в Нистао. Нормално е да се помисли, че след като има повреда в системите, той ще иска тя да бъде поправена незабавно.

— Развален предавател не е жизненоважен проблем — изръмжа капитанът. Но Тшел беше прав, а и Нистао беше единственото място на Онор с квалифицирани специалисти за ремонт на космически кораби. — Разбрахте ли самоличността на пилота?

— Тъй вярно, сър. Казва се Кабарак, от племето кимбар. Изготвих справка с всички данни, с които разполагаме за него — добави той и подаде електронен бележник.

Пелаеон го пое внимателно, чудеше се какво да прави. Върховният адмирал наистина беше заповядал да му съобщават за всяко необичайно нещо, случило се в системата на Онор след пристигането им. Но, от друга страна, да прекъсне церемонията за нещо толкова дребно, не му изглеждаше добра идея. Както обикновено Траун беше една крачка напред. Вдигна ръка, за да спре представянето на племенните вождове, и впи блестящите си червени очи в Пелаеон.